Учените използваха най-съвременни видеотехнологии, за да надникнат във вътрешностите на питон, който току-що е нагълтал цял плъх

 

Получените кадри са част от проект за описание на анатомията на различни животни с помощта на високотехнологични средства, предаде Би Би Си.
Така специалистите установиха, че пълното смилане на плъха е продължило 132 часа. Бяха разкрити и други специфични особености на храносмилателния процес при питона. Това стана след като бе проведена компютърна томография на упоен 5-килограмов бирмански питон. Вътрешните органи на животното са изучени и чрез магнитен резонанс.

Чрез употребата на оцветител експертите успяха да очертаят и проследят функцията на различни органи в тялото на змията. Серия от изображения чрез магнитен резонанс показват бавното изчезване на тялото на плъха. През това време червата на питона са се удължили, жлъчният мехур се е свил, а обемът на срцето се е увеличил с 25%. Това нарастване бе обяснено от Хенрик Лауридсен и Каспер Хансен от Университета в Аархус с повишената нужда от енергия за този орган по време на храносмилането. "Това е статично дебнещ хищник - каза Лауридсен - той чака с месеци и яде много голяма плячка, до 50% от собственото си тегло. За да извлече максималната енергия от храната, питонът трябва да пренастрои организма си много бързо".

Датските специалисти изтъкнаха предимствата на своя метод пред изследването чрез дисекции. Те подчертаха, че дисекциите причиняват изменения, като например тези в целостта на белите дробове на костенурката при отварянето на черупката й. "Не се налага да се убиват животни - продължи ученият - можеш да приложиш техниката и после да преглеждаш резултатите отново и отново".

Според учените получените изображения ще бъдат важен научен и образователен инструмент в изследването на животинската анатомия.

Децата, изложени на пестицидите органофосфати са по-застрашени от разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD)

Учени от Harvard School of Public Health, докладват това свое откритие в списание Pediatrics. Те проследяват продукти от разпадането на пестицидите в урината на децата и стигат до изводите, че тези, при които концентрациите са високи, са почти два пъти по-застрашени от хиперактивност, отколкото тези, при които нивата са едва уловими.

Изследването е проведено в САЩ, където има около 40 органофосфатни пестициди. А авторите му се притесняват, че децата са засрашени дори при ниски нива на излагане на органофосфатите. Те са токсични за нервната система и дори някога са използвани като бойни отровни вещества.

Учените откриват, че тези вещества са свързани с поведенчески симптоми, характерни за ADHD – импулсивност, проблеми с вниманието. Не се знае обаче, как точно въздействат на организма.

Екипът е изследвал 1139 деца на възраст между 8 и 15 години. Учените анкетирали майките им и установили, че около едно на всеки десет деца отговаря на критериите за ADHD.

След отчитане на фактори като пол, възраст и раса, екипът установява връзка между количеството органофосфати в урината на децата и развитието на ADHD. За 10-кратно увеличение в един клас от тези съединения, коефициентите на ADHD са нараснали с повече от половина.

Учените смятат, че това е една много силна асоциация, която, ако наистина е вярна, води до сериозна загриженост. Те смятат, че са необходими много повече изследвания, особено такива, които проследяват нивата, на които са изложени децата във времето. Родителите също трябва да бъдат по-загрижени по отношение на пестицидите, които използват в градината. Едно добро измиване на плодовете и зеленчуците преди да ги дадат на децата определено ще помогне много.

ADHD е сложно заболяване, което има много рискови фактори, включително бедност, неблагоприятни условия на живот, затруднения в обучението и др. Но дори пестицидите да са отговорни за малък процент от случаите на ADHD при децата, оределено си струва това да се изследва и предотврати.

Какво да правим с вече изхабените батерии, ако искаме да сме полезни за себе си и обществото?

Портативните батерии са навлезли навсякъде в бита ни, но за разлика от другите европейски страни, в България не приемаме с достатъчна сериозност и отговорност факта, че те са опасен отпадък.

У нас са въведени строги нормативни правила за събиране и оползотворяване на батерии, които са излезли от употреба. Но явно информирането на обществото по темата е недостатъчно, защото за да заработи системата и да се изпълняват наредбите, е важно всеки граждани да изпълни задължението си. А ангажиментът на всеки от нас е един - да изхвърляме негодните портативни батерии на определените места.

Темата за батериите е близка и на децата, които са сред активните потребители на тези артикули. Голяма част от играчките пеят, движат се и светят благодарение на вложените в тях батерии. Един добър пример за това как да привлечем децата за каузата да бъдем отговорни потребители, идва от Габрово. На 10 юни в града се проведе информационна кампания, в която с приказка за мравката бе обяснено на децата защо излезлите от употреба батерии са опасни отпадъци.

Защо батериите са опасен отпадък?

Батериите, с които работят детските играчки, часовникът, мобилният телефон или фенерчето, сериозно замърсяват околната среда. Попаднали с общите битови отпадъци на сметището, те са източник на опасни тежки метали. Не е трудно да обясним, че чрез природния кръговрат от почвата тези опасни вещества достигат до нас и влияят на здравето ни. За да разберем това, е достатъчно да посочим 12 от най-разпространените видове батерии. Тежките метали, които съдържат са посочени още в названието им. Сред тях са алкални батерии, живачни, литиево–йонни, цинк–хлоридни батерии,никел–кадмиеви и други батерии.

Когато попаднат в подпочвените води, тежките метали се просмукват навсякъде. При замърсяване на почвата с тях се отравя земеделската продукция. После хората се хранят с плодове и зеленчуци, пасат добитъка си и вредата от тежките метали се умножава.

Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им. В тях са вложени следните опасни за здравето елементи: живак, кадмий, олово, никел, магнезий, цинк, литий, желязо, сребро, живак, различни киселини и др.

Почти всички от тях са канцерогенни, според учени и лекари водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за бременни жени и за новородени деца. Оловото засяга някои ензими, уврежда жлези с вътрешна секреция и др. Живачните съединения увреждат лигавиците и кожата, засягат бъбреците, централната нервна система и миокарда.

Какви са задълженията ни според действащото законодателство?

Българското законодателство е хармонизирано с европейското в тази област. Задълженията са регламентирани със Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за производство и пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори, която е в сила от 2001 г.

Те вменяват задължения на производителите, вносителите, търговците на портативни батерии, на кметовете на общини и на всеки краен потребител. Основна отговорност носят търговците, производителите и вносителите на тези разпространени артикули. Продуктите трябва на първо място да бъдат маркирани по съответния начин, като се посочва какво е съдържанието им на тежки метали. Чрез специални символи на опаковката, се обозначава дали батериите може да се рециклират или трябва да се обезвреждат.

В наредбата са предвидени санкции за неизпълнение на изискванията, които варират от 3 000 до 10 000 лв. Основното задължение на производителите и вносителите е да се погрижат за организиране на събирането, съхраняването, обработването и оползотворяването на излезлите от употреба батерии.

Има два начина да изпълнят това – като изберат между индивидуална или колективна система за оползотворяване на тези отпадъци, посочват от отдел „Управление на отпадъците” на РИОСВ-В.Търново. Индивидуалната система включва самите те да организират всички дейности - събиране, транспортиране, обработване и т.н. По-разпространена практика е да се сключват договори с фирми, които извършват тези дейности вместо тях. В МОСВ са регистрирани фирми, с които производителите и вносителите сключват договори и заплащат продуктова такса. След уреждане на взаимоотношенията с търговци и производители, двете фирми се ангажират с всички дейности по безопасното изхвърляне и оползотворяване на портативните батерии.

Къде трябва да се изхвърлят батериите?

В големите вериги магазини в страната вече има специални контейнери, където клиентите могат да оставят непотребните батерии, но ситуацията извън хипермаркетите не е никак похвална. Според законодателството ни във всеки търговски обект, който продава батерии, би трябвало да има и контейнери за обратното им приемане след изхабяване. Това обаче не е реалност за малките магазини и книжарници. А да бъде подсигурено удобство за тези от нас, които имат желание да бъдат отговорни потребители, е важна предпоставка, за да не си останем само с желанието.

В нормативната база е разписано, че един жител трябва да изхвърли 20 грама годишно от тези опасни отпадъци. Подобни съдове за негодни батерии трябва да има във всички административни сгради. Няма изискване колко големи да са контейнерите. Задължението е изпълнено от община Габрово, където са поставени 70 съда в различни ведомства, служби, търговски обекти. На територията на града е изградена система за разделно събиране на опасния отпадък.

Какво се случва с батериите, след като бъдат събрани по правилния начин?

Негодните батерии се рециклират или депонират на сметища за опасни отпадъци. Обезвреждане на разделно събрани негодни за употреба батерии и акумулатори, или на части от тях, се допуска единствено в случай, че не съществува техническа възможност за преработването им в страната. Но това е задължение на двете фирми, лицензирани от МОСВ. Важното, за да заработи системата, е всеки от нас да изхвърля употребените батерии на точните места. Така, като изпълняваме задълженията си, ще живеем в една по-чиста среда и ще опазваме своето и здравето на децата ни.

Биосъкровищницата на България съхранява над 5000 билки

България притежава безценна съкровищница от огромен брой билки –над 5000. По този показател сме на трето място в света, посочи Емил Елмазов - председател на Съюза на билкарите в България. „Ако се замислим за екологията и за съхранението на това богатство, ще останем в челната тройка на света. Но ако продължим да изсичаме горите, ще загубим уникални растения”,  посочва председателят.

Той се е заел с благородната мисия да съхрани част от генофонда на страната, включващ лечебни и диворастящи растения. Създал е „Райската градина” на България в Боженския балкан.

Нарекъл е 150 декара планинска земя „Билкария”, в която в природна среда е засял изчезващи билки. Мястото се намира до махала Харачери и вече има славата на „зелен СПА”-център на открито. Тук идват хора от страната и чужбина, за да възстановят своето здраве чрез древните методи на ароматерапията, билкарството и други. Те намират душевен мир и хармония като изпълняват прастари ритуали да лежат сред целебните треви и от техния допир да се зареждат с енергия. Безспорен е терапевтичният ефект на еньовденски обичай хората да се къпят в росата на лековити треви.

В „Билкария” Емил Елмазов е засадил 13 декара роза дамаскина, от която ще произвежда за пръв път народно лекарство по тракийска рецепта. Нарекъл е новия продукт „Розова зора” и от тази година ще започне производството му.

Розата беше акцентът на тазгодишното отбелязване на Еньовден – празникът на билките на 24 юни във В.Търново. Всяка година на Еньовден Елмазов прави атрактивни демонстрации, които възраждат блясъка на различни лечебни растения. Миналата година възкреси древни рецепти за лимеца (дивото жито), което е било свещената храна за фараоните и траките. Тази година билкарят възкреси лек от рози, запазен векове в народната памет и демонстрира как се приготвя на Самоводската чаршия в старата столица. По интересен начин разказа вълнуващата история на „Розова зора” през вековете. Рецептата е от времето на траките и има връзка с легендите за незабравимия Орфей. Поклонниците на божествения певец са се окичвали с венци от рози, символизиращи духовното здраве и връзката му с музиката. Култът към това цвете на нашите предци е закодиран в прастари думи, достигнали до нас. Едно от тях е името на планината Родопи, която в древността вероятно е била розова градина. „Родо” е тракийският корен на името „роза”, а „опо” означава пея. Така името на красивата Родопа планина е означавала „Пееща роза”.

За съжаление древното познание на траките за лечебните свойства на цветето са забравени у нас, но са преоткрити от французите през 11 век и са включени в тяхната фармакопея.

След няколко столетия през 19 век, българите се сещаме за лечебното действие на розата. Тя навлиза дори в градската култура чрез известното розово сладко. Оказва се, че дамите, които често си хапват от него, запазват до преклонна възраст блестящата си кожа. Затова коконите започвали деня си не само с кафе, но и с ароматната вкусотия.

Хората от народа са съхранили древната тракийска рецепта на това розово сладко, което има целебни средства. То е ефикасен лек срещу „жълтата гостенка” – туберколозата и множество белодробни страдания, обяснява Елмазов.

Лекарството се приготвя от листата във венчето на розата, които са в близост до плодника. Сместват се с кристална захар, защото кристалите запечатват енергийната информация с лечебната сила на цветето. Сместа се вари на тих огън. След това се добавя чист билков мед. Като престои един месец, лекарството може да се консумира. Възможно е елексирът да се приготви и без варене, като листенцата се изсушат на слънце 2 часа. „Розова зора” въздейства на различни нива - чрез енергия, аромат, вкус и др.

Царицата на цветята има свойството да очиства организма, да успокоява, да тушира агресивността и да подкрепя сърцето.

Ефектът от билколечението може да се подсили с въздействието на приятни звуци. Невероятна демонстрация на звукотерапия беше направена на Еньовден във В.Търново. След като Елмазов приготви „ Розова зора”, беше изнесен концерт на звънарите от Каменское от Москва.

Руските музиканти свиреха на уникален инструмент, който е съставен от десетки камбани. Само, че пластините не са с традицонната форма на лале, а плоски. Ръководителят е Александър Иванович - майстор на камбани, който над 20 години работи върху създаването на специална сплав. Затова неговите камбани имат по-красиво звучене от традиционните и учени от Европа са доказали терапевтичните свойства на тяхната мелодия.

 Александър Иванович е звънар в московски храм, защото за тази длъжност се изисква специално образование в Русия. Изработил е десетки храмови камбани в цялата страна. Заема се с тази дейност, след като е изучил акустичните възможности на различни музикални инструменти. Използва традицията в камбанарството, съхранено в едно от предградията на Москва- „Коломенское”. В този квартал уникалната му вокална формация изнася своите „лековити” концерти. Те се провеждат на поляна пред руините на бивш царски дворец. Царската сграда е била изградена само от дърво без използването на нито един пирон и днес би била едно от чудесата на света. За съжаление по време на революцията е изгоряла, но явно местото е с невероятна акустика.

 Любопитното е, че звукът на тези плоски камбани привлича не само хора, но и животни. До музикалните инструменти се приближават болни кучета, към тях се устремяват конете на местните милиционери.

Научни институти от Русия, Италия и ЕС са доказали лечебните свойства на камбанния звън, създадени от московския майстор. Установено е, че звънът им помага при стрес, агресия, депресия и др. Клиники от цяла Европа вече поръчват плоски камбани, които изработва Иван Александрович.

Няколко плоски камбани ще бъдат предоставени на Емил Елмазов, който ще съчетае билколечението със звуколечение.

Той е убеден, че вибрациите на камбаните и тяхната песен подсилват ефекта от аромата и целебните свойства на билките.

В съзнанието на християнските народи като нашия, камбанният звън се свързва с Бог и с надеждата. А за да подейства който и да е лек, трябва да има вяра, убеден е председателят на билкарите.

Какви ще бъдат алтернативите пред минните компании, ако се забрани използването на цианиди за добив на злато?

Ако приемем, че резолюцията за забрана на използването на цианиди за добив на злато на Европейския парламент бъде приета, не можем да очакваме, че добивът на злато в Европейския съюз ще спре. Вероятно компаниите, добиващи злато ще използват други технологии. Накратко ще Ви представим технологиите, които са разработени към момента за добив на злато. Някои от тях се използват ограничено, други са още на експериментално ниво.

Анализът на различните методи за извличане на злато показва, че над 70 на сто от произведения благороден метал се получава чрез прилагане на хидрометалургичен метод. В основата на процесите е използването на слаби цианидни разтвори. Методът предлага значителни предимства от гледна точка на разходи за експлоатация, оползотворяване на полезните минерални компоненти в разнообразни руди, постигане на добри техникоикономически показатели. Не е без значение и фактът, че той позволява добър контрол над процесите и безопасна експлоатация. В голяма степен негативните последици от прилагането на цианирането при добив на злато са преодолени отдавна чрез прецизни методи на разграждане и съхраняване.

Използване на цианиди

Цианидите са съединения, които се срещат естествено в природата и могат да се синтезират изкуствено. Много от тях са силни и бързодействащи отрови. Някои бактерии, гъби и водорасли произвеждат цианиди. Цианиди се срещат и в определени растения и храни. Всекидневно хората са в контакт с продукти, в чиято изработка или състав се ползват цианидни съединения.

Идеалното излугващо средство трябва да е икономически изгодно, с универсално приложение спрямо повечето видове руда, безопасно за транспортиране, работа, обезвреждане и депониране. Повечето такива средства, които са активни в киселина (например тиоурея) и дори неутрална среда, имат свойството да мобилизират и метали като мед или желязо в по-голяма степен в сравнение с излугващо средство в алкална среда (като цианид).

Тиоурея

Тиоуреята е широко разпространено химическо вещество и по тази причина лесно достъпно. Капиталовите разходи при нейното използване за добив на злато вероятно са сходни с тези за изграждане на инсталация за обработка на благородния метал с цианиди, въпреки че ще са необходими по-скъпи резервоари. Като цяло консумацията на реагенти изглежда значително по-висока от тази на цианида. Оперативните разходи за детоксификация биха били значително по-високи от тези за цианида, поради нуждата от големи количества кислород, необходими за пълното окисляване на тиоуреята. Тиоуреята е нестабилна и се разпада бързо до вещества, които не са в състояние да излугват злато, а в същото време са не по-малко токсични от производните на цианида. Тези вещества са потенциален проблем при определяне степента на токсичност. Процесът на разпадане ограничава възможностите за рециклиране, въпреки че пълна детоксификация изглежда е възможна, макар и изключително скъпа. Това е единственият алтернативен излугващ реагент, който намира по-мащабно приложение в Австралия, Китай и Франция.

Може би най-големият недостатък на тиоуреята е, че тя е категоризирана като канцерогенно съединение и замърсител на водите.

От гледна точка на безопастността и здравето трябва да се въвеждат по-високи стандарти за безопасност.

Тиосулфат

Може да се приеме, че капиталовите разходи за изграждане на инсталация за излугване с тиосулфат са сходни с тези за изграждане на инсталация за обработка с цианиди, макар че разходите за реагента са сравнително високи. Има достатъчно предлагане на тиосулфат на приемливи цени. Все пак при използването му като излугващо вещество се изразходват големи количества, което прави добивът на злато далеч по-скъп в сравнение с този, при който се използват цианиди. Тиосулфатът е нестабилен и се разпада лесно до сулфат, преминавайки през различни съединения на сярата и кислорода. Ето защо възможността за рециклиране изглежда неосъществима. Все пак е възможно окисляване (детоксификация) до сулфат, макар и то да е много скъпо.

Използването на тиосулфат като алтернативен излугващ реагент е осъществено в лабораторна среда и се прилага в полупромишлен мащаб в Невада, САЩ. Макар и натриевият тиосулфат да се използва като химически редуктор за питейната вода в Германия, не е позволено концентрацията му да надвишава 2,8 мг/л. Сулфидите и бисулфидите, които се получават при спонтанния разпад на тиосулфата, са силно токсични. Натриевият тиосулфат има потенциал да редуцира концентрацията на кислород във всеки естествен воден път. В случай на разлив може да се стигне до превишаване на нормите за замърсяване на околната среда. В сравнение с цианида, тиосулфатът може единствено да се приеме за по-изгоден от икономическа гледна точка, ако се използва амониев тиосулфат, чиято токсичност в последствие не се налага да бъде неутрализирана. В този случай, обаче, се сблъскваме с проблема за токсичността на амонячните производни.

Тицианат

Отдавна е известно е, че тиоцианатът може се използва като реагент за излугване на злато. Недостатъчно, обаче, се знае за механизма за образуване на цианатния йон в киселинни разтвори и в такива с неутрално pH в присъствието на окислител като водороден прекис например. Наскоро учени демонстрираха, че тиоцианитът може да излугва злато в pH среда от 1 до 3 при висока температура (до 85°C). Ниското ниво на pH и високата температура са фактори, които оскъпяват изграждането на инсталация за излугване с тиоцианат. Подържането на висока температура означава и по-високи производствени разходи в сравнение с цианидното излугване. Други пречки може да се окажат ограничените количества наличен тиоцианит, както и обезвреждането му. То изисква големи количества кислород и още по-високи технологични разходи. Преимуществата му са, че смъртоносната доза е сравнително висока и видимо няма емисии на газове. Тиоцианатът е слаб замърсител на водите без значителни негативни ефекти върху околната среда. Дори да не се вземат предвид разходите за неутрализиране на токсичните му ефекти, той не е икономически изгоден като излугващ реагент в сравнение с цианида, тъй като изисква поддържане на високи температури. Макар в отделни случи прилагането му да е оправдано от икономическа гледна точка за някои концентрати с високо съдържание на метал, високите оперативни разходи са сериозна пречка за универсалното му използване. Може би това са причините да не се прилага в промишлени мащаби.

Бисулфид

Прекалено дългият период на задържане в затворена система, което е част от технологията при използването на този реагент, означава високи капиталови инвестиции за изграждането на инсталация. Наличността и разумните цени на суровината подсказват рентабилност на производствения процес. Оперативните разходи по неутрализране на токсичните ефекти биха били много високи поради необходимостта от големи количества химически кислород. По отношение на фактора безопасност, основен недостатък е, че се отделя сероводород. Тъй като неговите показатели са сходни с възможен страничен продукт от цианидното излугване, стандартите за безопасност би следвало да третират подобна субстанция. Ето защо предлаганият процес няма да има никакви предимства от гледна точка на охрана и безопасност на труда в сравнение с цианидното излугване

Бисулфидът е категоризиран като замърсител на водите. В сравнение с цианида, той не предлага сериозни технически преимущества, нито по-добри показатели по отношение на летална или екотоксичност, които да му отредят по-благоприятна класификация, свързана с безопасността на труда или предотвратяване на замърсявания на околната среда в случай на разлив. Дългият период на задържане, както и изключително високите капиталови разходи, необходими за изграждане на затворена система, обуславят икономическата нерентабилност на такова производство в сравнение с цианидното. Това може би е главната причина методът да не получи мащабно приложение.

Амоняк

Приложението на амоняк като допълнителен реагент е по-познато при цианидното извличане на метали за руди с високо съдържание на мед. Подържането на високи температури и налягане обуславя големи капиталови инвестиции за изграждането на излугваща инсталация от такъв тип. Въпреки че се отчитат кратки периоди за реакция, оперативните разходи биха били сериозни заради поддържането на висока температура и налягане. Амонякът е широко разпространен, на достъпни цени, което не е пречка за евентуалното захранване на промишлена инсталация. От друга страна, той трябва да се рециклира и детоксификациятя му не е лесна. Този реагент може би е подходящ за повечето видове руди, но не е селективен при излугването на медните рудни тела. Това се дължи на образуването на тетра-амин при повечето медни минерали. Системата трябва да бъде затворена, за да се предотврати изпускането на амоняк в атмосферата. Амонячният йон е слаб замърсител на водите, а самият амоняк е замърсител на водата от категория 2. Това означава, че амонякът и реагентите, съдържащи амоняк или негови йони, нямат сериозни преимущества по отношение на токсичност и дългосрочни въздействия.

Икономическата нерентабилност все пак е водещият ограничителен фактор към настоящия момент амонякът да не се използва в промишлени мащаби за излугване.

Халиди/Халогени

Бромидът, хлоридът и йодидът (най-вече хлоридът) са добре известни излугващи средства за извличане на злато. Използването на бромид и хлорид изглежда обосновано от икономическа гледна точка. Все пак прилагането на оксидант, обикновено халоген на съответния халид, би довело до повишаване цената на инвестицията заради обезпечаване на инсталацията срещу корозия и прилагане на затворена система. Халогените са широко разпространени, но халидите не могат да бъдат детоксицирани и изискват електроокисляване, за да бъдат рециклирани. Преимуществото на използването на халиди/халогени се крие в тяхната универсална приложимост, което обаче е валидно и за цианидите.

Използването на хлорид за извличане на злато е доказана технология. Въпреки това, няма данни тя да се прилага някъде в промишлени мащаби.

Управлението на процесите е може би най-големият недостатък на тази технология. Възможно е излагане на работниците на вредното въздействие на брома и хлора. Хлорът е замърсител на водата (категория 2), а бромът е силен воден замърсител (категория 3). Икономическата целесъобразност е сходна с тази на цианидните инсталации. Все пак авторите смятат, че електрическата регенерация на халогените и необходимостта от затворена система оскъпяват производството. По отношение безопасните условия на труд, по-удачна е употребата на водородния цианид. При прилагането на халиди не е изключено отделянето на силно токсични съединения. Ето защо те не са подходящи излугващи реагенти.

С оглед на това, че днес трябва да се вземат под внимание не само икономическите, но и екологичните, и функционални параметри, критериите за избор на подходящ излугващ реагент за добив на злато са по-комплексни. Те са свързани и с регулирането на вредните емисии в атмосферата - изискване, за което ще се следи все по-стриктно в бъдеще по отношение на златодобивната индустрия. Цианидът засега отговаря най-добре на критериите, а процесът на излугване с него може да бъде модифициран без сериозни инвестиции или оперативни разходи, така че да отговаря на всички настоящи и бъдещи екологични и други критерии. Технологията е доказала своята ефективност.

Като се вземат предвид плюсовете и минусите на изброените излугващи реагенти, става ясно защо цианидът е все още най-разпространен и масово използван реагент в производството и преработката на златни руди. Тази утвърдена в практиката технология може лесно да бъде прилагана и в бъдеще, като се минимизира свързания с нея риск посредством детоксификация и/или рециклиране, както и редуциране на емисиите. Макар това все още да е отворено предизвикателство пред добивната индустрия, не е трудно да се въведат съответните промени, тъй като технологиите са добре изучени и доказани в практиката.

Плюсовете при използването на цианиди са: стандартна технология, подплатена с рентабилни икономически и експлоатационни показатели; широко разпространение на суровината; доказани методи за детоксификация, рециклиране и универсална приложимост. Единствените недостатъци са свързани с екологичната токсичност на реагента, тъй като той се класифицира и като силен замърсител на водите (категория 3). По отношение на безопасността при работа, той не е чак толкова безопасен като халогените и е в същия порядък като амоняка и бисулфида.

Профилът на цианида може да бъде подобрен, като се въведе цианидна детоксификация и/или технологии за рециклиране, които да минимизират потенциалните рискове, свързани с производството на злато (например детоксификация на хвоста преди заустването му в хвостохранилището). В България златодобивната компания "Челопеч майнинг" предлага именно съобразена с модерните критерии и изисквания за опазване на околната среда технология за добив на злато. Малките остатъчни количества цианиди в отпадъка при преработката на рудата се обезвреждат по химичен път, при което се образуват неопасни вторични продукти. Процесът е под непрекъснат мониторинг чрез автоматична система, както и чрез ръчно опробване с цел гарантиране на най-висока ефективност на разграждането на цианидите. Компанията предвижда да изгради и ново хвостохранилище - изцяло в съответствие с най-добрите международни практики. При него отпадъкът се задържа от основната стена в чашата на съоръжението, където протича процес на утаяване и уплътняване на твърдите частици. Друга по-амбициозна идея при цианидния метод е упражняването на стриктен контрол на pH средата и съдържанието на цианиди, комбинирано със затворени резервоари за излугване, което ще доведе до намаляване съдържанието на цианиди в отпадъчните води.

Отчитайки качествата на различните излугващи вещества, е очевидно, че те не предлагат реални предимства сами по себе си. Никоя от тези субстанции не може да бъде приета за алтернатива на цианида, дори ако се разгледат само показателите токсичност и излагане. Всяка от предложените алтернативи тепърва трябва да доказва евентуалните си преимущества в практиката.

По инициатива на Международната комисия за опазване на река Дунав, всяка година се провежда мащабна информационна кампания по повод отбелязване на Деня на река Дунав – 29 юни

 

„Да бъдем активни за опазване на река Дунав !!!” – това е тазгодишното мото на кампанията за честване на Деня на река Дунав.

Целта на кампанията е повишаване на общественото съзнание относно съхраняването на водите на река Дунав, за да могат и бъдещите поколения да ползват и да се наслаждават на това природно богатство.

Осъзнавайки значението на река Дунав за развитието на страните от региона, Европейската комисия инициира и координира изготвянето на Стратегия на Европейския съюз за Дунавския регион. Този документ ще има за цел да обедини усилията на регионите и страните в басейна на река Дунав, за ускоряване на процесите на икономическо и социално сближаване, както и засилване и разширяване на териториалното сътрудничество, посредством ефективно прилагане на макрорегионално ниво на принципите на европейската кохезионна политика.

Партньорството между Дунавските страни е ключов фактор за успешното постигане на приоритетите за повишаване на конкурентоспособността, развитието на иновациите, енергийната ефективност и опазването на околната среда в Европа.

От своя страна, Денят на река Дунав укрепва „Дунавската солидарност” като поставя на преден план нашия общ, споделен стремеж към опазване на безценните биосферни ресурси в Дунавския регион, независимо от историческите и културните различия, характерни за отделните страни.

Информационната кампания по повод Деня на река Дунав обхваща целеви групи от различни сектори на обществения живот – от детската градина до висшите учебни заведения, църквите, неправителствените организации, държавните институции, академични среди и др., като стремежът е да се създаде по-силна емоционална връзка, чувство за отговорност и съпричастност към поддържането на реката в добро екологично състояние. Включването на известни артисти и политически личности може допълнително да вдъхнови обществеността за по-голяма активност и инициативност по отношение на опазването на река Дунав.

По повод Деня на река Дунав се провеждат разнообразни информационни дейности и събития – фестивали по речните брегове, обществени прояви (кръгли маси, конференции, семинари), развлекателни и образователни инициативи (игри, екскурзии, конкурси и др.) насочени към Дунав и хората, които населяват крайречните райони с техния специфичен начин на живот.

През своята история Дунавския басейн е играл основна роля в политическото, социално-икономическото и културното развитие на Централна и Югоизточна Европа.

В процеса на разширяване на Европейския съюз значението на Дунавските крайбрежни райони продължава да нараства.

Освен значителния териториален обхват на Дунавския басейн (817, 000 km² или близо 10 % от общата площ на Европа), още по-важен е фактът, че той включва 18 различни страни, което го превръща в басейна с най-голямо разнообразие на общности и народности в света.

От река Дунав зависи качеството на живот на милиони хора – реката осигурява вода, храна, енергия, отдих и поминък за населението в целия Дунавски басейн. Река Дунав и крайбрежните райони обхващат важни местообитания за дивата природа, която включва голямо разнообразие от екосистеми и множество животински и растителни видове.

Втората по дължина река в Европа е символ и на интегрирана Европа – по поречието й се намира една от страните-основателки на Европейския съюз – Германия, и същевременно България и Румъния – най-новите членове на европейското семейство.

Нека всички заедно да дадем своя принос за съхраняването на природата в Дунавския регион, защото река Дунав е извор на живот и благоденствие, от който не можем да се лишим!

Белязани от нож кости показват, че ранните европейци са включвали в менюто си и смятаните за страшни пещерни лъвове

Според ново изследване разрезите указват, че хищниците са били изкормени, също като другия дивеч - елени, коне, бизони и по-дребни животни, намерени на същото място, събощава статията на Брайън Хендуърк за "Нешънъл джиографик".  Това бе разяснено от Рут Бласко от "Universitat Rovira i Virgili" в Тарагона, Испания, която ръководи проекта.

Белезите говорят, че вероятно древните хора са убили лъва сами, тъй като първи са разчленили трупа, за да достигнат до апетитните вътрешности, които щяха да са изчезнали до идването им, ако звярът е бил убит от други животни. Съществува и възможност хората да са дошли по случайност при лъва точно след като е починал по естествени причини.

Хората, изяли лъва, принадлежат към вида - предшественик на неандерталците, известен като Хайделбергски човек. Тези човешки предшественици вероятно за първи път са създали дървени копия и каменни оръжия, които са разрешили лова на едър дивеч. както се оказва, вероятно тези хора са се превърнали във върховия хищник, като са нападали за храна дори и смъртоносния пещерен лъв.

Бласко и колегите й са изровили 17 белязани кости от пещерен лъв от археологическата площадка Гран долина, която досега е дала на науката стотици костни фосили от периода отпреди 300 000 - 350 000 години (Средния плеистоцен). Находката позволи не само да се установи по какъв начин хайделбергските хора са “обработили лъва”, но и да се проучва причината, поради която са посегнали на такава опасна плячка. Предположението на Бласко е по аналогия с източноафриканското племе масаи, при които инициацията на момчето (преминаване към статус на мъж и ловец) става с убиването на хищник, като възмъжалият взема силата на звяра. Възможно е хората да са убили лъва и при самозащита.

Даниел Адлър от Университета на Кънектикът, обаче, смята, че новите находки не дават достатъчно основания да се възстанови причината хайделбергските хора да се захванат с лъва. Той подчерта, че това е единствената в Евразия находка, говореща за лов на лъв, което вероятно значи, че става въпрос за изключение. Тъй като Бласко и екипът й не са открили никакви признаци на заболяване при лъва, все пак специалистите почти не се съмняват, че той е бил убит от хората въпреки явната опасност на такъв лов.

Пещерният лъв е бил на върха на хранителната верига в своето време. Новите проучвания показват, че хората са водили вероятно успешна борба, за да го изместят от тази позиция.  Този звяр е бил малко по-едър от съвременните лъвове и разкритията потвърждават извода, че Хайделбергският човек вече е бил в състояние да повали дори и най-могъщия противник.

Това е денят, когато хората по цял свят трябва да се информират за вятърната енергия и ползите от нейното използване

Тази година на 15 юни, Световният ден на вятъра ще се отбелязва за 4-та година. Това е добър повод хората да научат малко повече за вятърната енергия, защо трябва да я използваме и кои са някои от погрешните схващания, когато става въпрос за нея.

Посланията са Световния ден на вятъра са ясни – използването на вятърната енергия забавя климатичните промени, води до енергийна независимост и е интелигентна инвестиция. Всяка година на 15 юни в хиляди градове по света денят се отбелязва с най-различни инициативи – конференции, изложби...Разбира се, и България не остава по-назад.

Във време на енергийна и финансова криза, използването на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) определено може да се окаже успешна стъпка. Без парникови газове, нужда от изкопаеми горива, неизчерпаем ресурс – какво повече можем да искаме?

Организатор на събитието в България е Асоциацията на производителите на екологична енергия, с подкрепата на Европейската асоциация за вятърна енергия.

Някои от основните цели на деня на вятъра са:

- Повишаване обществената осведоменост за ползите от вятърната енергия;

- Повишаване на обществената подкрепа за проекти за вятърна енергия на местно ниво;

- Повишаване на политическата подкрепа за проекти за вятърна енергия на местно ниво;

- Образование - да се обясни защо вятърната енергия е ключово решение по време на енергийна и климатичва криза; Какви са икономическите ползи от развитие на вятърни проекти;

- Осведомяване на учащите се за вятърната енергия и насочването на изследванията им в правилна посока;

- Глобална кампания - постигане на възможно най-широка аудитория на регионално и местно равнище, където проектите за вятърна енергия са реално разработени;

- Повишаване осведомеността на лицата, вземащи решения;

Гигантските морски влечуги, властвали в океана през епохата на динозаврите, вероятно са били топлокръвни

Според специалистите гигантските хищници са регулирали телесната си температура, което им е разрешавало да ловуват агресивно, да се гмуркат на голяма дълбочина и да преплуват огромни разстояния, съобщи "Нешънъл джиографик", като цитира съвременно изследване.

Според Кристоф Лекуьор, съавтор на изследването, те са поддържали висока телесна температура независимо от тази на средата, в която живеели.

Вероятно праисторическите влечуги са имали телесна температура в диапазона 35-39 градуса по Целзий - т. е. сравнима с тази на съвременните китове и делфини. За разлика от тези свои предшественици повечето съвременни влечуги са студенокръвни, което значи, че вътрешната им температура варира в зависимост от тази на водата, в която плуват.

Тъй като някои от върховите океански хищници , като рибата-меч, са отчасти топлокръвни, учените се усъмнили дали и древните влечуги не са били такива, каза Лекуьор. Такива риби могат да удържат топлината си в определени рамки, както и да я генерират в известни количества.

В епохата, когато динозаврите са доминирали над планетата (преди 265 - 51 милиона години) океаните са били владение основно на три вида морски чудовища: приличните на делфини ихтиозаври, змиевидните мозазаври и плезиозаврите, изглеждащи като описанието на Неси.

Чрез изучаване на останки от зъби на риби, живели по времето на тези чудовища, Лекуьор и екипът му идентифицираха кислородните изотопи в тях. Нивото на кислородни изотопи в зъбите е функция на това в кръвта, а от него се определя и телесната температура.

Екипът сравни резултатите си със съвкупността на кислородни изотопи в кръвта на съвременни риби, някои от които живеят в топли, а други - в хладни води. Тъй като съвременните риби са студенокръвни, това изследване помогна да се установят температурите на средата на праисторическите риби. Накрая учените сравниха нивото на кислородни изотопи в зъбите на праисторическите риби с това останките от зъби на праисторическите морски влечуги, намерени в същите райони.

Създаването и задържането на топлината в тялото не изглежда толкова учудващо за ихтиозаврите и плезиозаврите, тъй като предишни проучвания показаха, че те са били преследващи хищници, които са имали нужда да остават активни. Новите резултати за топлокръвност на мозазаврите, които уж са ловували от засада, са по-учудващи, но съответстват на новата хипотеза, че древните влечуги поне до известна степен са можели да запазват константна температура.

Някои специалисти нарекоха новите резултати “увлекателни”, защото постоянната телесна температура предполага някои приспособления за нейното задържане като слой мазнини под кожата или специфично кръвообращение. Това дава интересна основа за изследване на еволюционното възникване на такива системи, тъй като учените са съвсем сигурни, че морските влечуги произлизат от сухоземни предшественици, които са били студенокръвни. Очевидно е, че по някое време след навлизането им в океана е възникнала и способността да се генерира и задържа температурата. Сега предстои да се изследва кога и по какви причини.

Обезглавените скелети в Йорк - гробище на римски гладиатори

Учените смятат, че са разрешили загадка на около 1 800 години. На такава възраст са обезглавените скелети, открити в Йорк. Специалистите са на мнение, че са успели да разрешат загадката по следите от животински ухапвания и чук по черепите на обезглавените скелети, съобщи Би Би Си. През последното десетилетие археолозите изровиха 80 такива останки в Дарфийлд теръс. Резултатите от съдебномедицинските проучвания предполагат, че е разкрито единственото в света запазено гробище на римски гладиатори.

Белезите по тленните останки сочат, че хората са загинали от насилствена смърт. Според полевия служител на Йоркското археологическо дружество Кърт Хънтър - Ман белезите от зъбите на хищници са се оказали важен фактор за това екипът да изостави предишните си теории за труповете. “Много показателно е едно ухапване от голям месояден звяр - лъв, тигър или мечка. По всичко изглежда, че е получено на арената” - каза той. Други важни доказателства на теорията за гладиаторите са белези от заздравели и незаздравели рани, причинени от оръжия, както и белези като от чук по някои от черепите. Според Хънтър - Ман повечето скелети имат характеристики, подходящи за гладиаторите - мощна структура и над средния ръст.

Много интересен анализ на ръцете на скелетите показва, че е налице асиметрия в развитието им, характерна за тренировките с оръжие, започнали в тийнейджърска възраст. “Знаем от римските записи, че много гладиатори са започнали да се занимават с това още в ранна възраст” - каза ученият. скелетите са датирани в периода между 1 и 4-и век от н. е. Телата са били погребани с известно уважение, а 14 от тях са положени заедно с предмети, които да им служат в отвъдното. Заедно с единия са погребани останки от конско месо, както и от кравешко и свинско, вероятно изядени по време на погребението.

“В момента основната ни теория е, че става дума за гробове на римски гладиатори - разкри Хънтър - Ман - дотук всички данни, които имаме, са в съгласие с тази теория. Все пак проучването продължава и трябва да запазим ума си отворен за още възможности”.

Учените смятат, че са видели на изображение свръхмасивна черна дупка в момент, когато е била изхвърлена с голяма скорост от породилата я галактика

Откритието е направено след анализ на снимка от американската космическа рентгенова обсерватория "Чандра", съобщи Би Би Си. Обяснението, обаче, още не се приема безусловно и не е окончателно. Анализът е извършен от международен екип от астрономи.

Смята се, че всяка галактика съдържа в центъра си свръхмасивна черна дупка. Тъй като този обект има маса около милиард пъти колкото слънчевата, за да бъде изхвърлен са необходими специални условия. според авторите най-вероятно събитието става в резултат на сливане на две черни дупки. Алтернативни обяснения виждат в в наблюдавания ярък източник на радиация Супернова от клас ІІ или някои различни феномени, характеризиращи се подобно силно излъчване.

Компютърните симулации показват, че получената от сливането по-голяма черна дупка се изстрелва с висока скорост. Целият процес зависи от посоката и скоростта, с която сблъскващите се черни дупки се въртят преди срещата.

Мариане Хейда от Университета в Утрехт (Холандия) използва данните от каталога на “Чандра”, за да сравни стотиците хиляди източници на радиационно лъчение с позицията на милиони галактики. Учените приемат, че материалът, поглъщан от черните дупки, се нагрява неимоверно преди да поеме на последно пътешествие в тях, като така ги превръща в мощни източници на радиоактивно лъчение. Тъй като радиацията е способна да пробие праха и космическия газ в центъра на галактиката, тя дава на учените ясна картина за района около черната дупка, който прилича на светлина около ярък източник, подобен на звезда. наблюдавайки една галактика от каталога, Хейда забелязала, че светлинният източник е изместен от центъра й и остава толкова ярък, че отговаря на очакваните характеристики на свръхмасивна черна дупка.

“Ние открихме още много такива странни източници на радиация - каза специалистката - и се надяваме с помощта на “Чандра” да направим точни измервания, които да покажат недвусмислено какво представляват тези обекти”.

Според някои учени, нарастващата употреба на мобилни телефони стои зад изчезването на пчелите и разпадането на пчелните кошери

Изчезването на пчелния мед е предизвикало тревога в Европа и Северна Америка, където смятат, че виновни за това са климатичните промени и появата на генетично модифицирани култури.

Във Великобритания се наблюдава 15% спад на пчелната популация, което през последните 2 години е довело до увеличаване на кражбите на кошери. Сега учените от Пенджапския университет Чандигар твърдят, че са открили причината за това, която може да бъде и първа стъпка към промяна на отрицателната тенденция. Те установили, че радиация от мобилните телефони е ключов фактор за това явление и вероятно пречи на пчелните сетива.

Учените направили експеримент, като сравнили поведението и производителността в два кошера, един от които бил снабден с два мобилни телефона, включвани по 15 минути, два пъти на ден в продължение на три месеца. След края на експеримента изследователите отчели драматичен спад в обема на кошерите с мобилни телефони и значително намаляване на броя на яйцата, снесени от пчелата майка.

Освен това пчелите били спрели да произвеждат мед. Пчелата майка в “мобилния“ кошер снесла двойно по-малко яйца в сравнение с тази от съседния “нормален“ кошер. Според други проучвания пчелите в Англия изчезват по-бързо, отколкото навсякъде другаде в Европа. Налице е увеличение на броя на кражбите на пчелните кошери в света, а в Германия пчеларите започнаха да монтират GPS- устройства за проследяване на техните кошери.

Европейската комисия публикува доклад за постигнатия напредък от държавите-членки в борбата с недостига на вода и засушаването

Въпреки по-обилните валежи в южноевропейските държави през 2009 г. в сравнение с предишни години, необходими са по-големи усилия, за да бъде овладяна и обърната тенденцията за свръхексплоатация на ограничените европейски водни ресурси. Ефективното ценообразуване по отношение на водата, водната ефективност и мерките за пестене на водата са основни за гарантирането на достатъчно вода с добро качество за Европа, така че да бъдат задоволени нуждите на потребителите и да се посрещнат предизвикателствата, свързани с климатичните промени.

Европейският комисар за околната среда Янез Поточник заяви: „Водата означава живот, следователно политиката в областта на водите е нашата застраховка „Живот“. В този доклад се подчертава колко е важно политиката в областта на водите да бъде включена в по-широките цели на политиките на всички равнища — както на европейско, така и на национално равнище. Но преди всичко, нашата политика в областта на водите трябва да бъде устойчива: не можем да си позволим да изчерпваме водните запаси на бъдещите поколения.“

Съотношението между нуждите от вода и нейното наличие стана критично в много части на Европа. Недостигът на вода и сушите се оказаха голямо предизвикателство, а промяната на климата се очаква допълнително да влоши положението.

От настоящия доклад става ясно, че някои държави-членки изпитват постоянен недостиг на вода на цялата си територия. Проблемът не засяга само средиземноморските страни. Чешката република докладва за области с чест недостиг на вода, а Франция и Белгия отчитат свръхексплоатация на водоносните слоеве.

В продължение на няколко години Комисията настоява държавите-членки да приемат варианти на политически мерки, като например ценообразуване по отношение на водата, подобрени инструменти за управление на водите, както и водна ефективност и мерки за пестене на водата.

Според доклад, изготвен за Комисията през 2009 г., въвеждането на задължителни изисквания относно използващите вода устройства съгласно разширената Директива за екопроектиране, би могло да доведе до значителни икономии. Ако бъдат обхванати всички домашни устройства, които използват вода, ще се постигне намаление от 19 % на общото водно потребление, което означава намаление от 3,2 % на общото годишно водочерпене в ЕС. Намаляването на потреблението на вода от продукти, свързани с енергопотреблението, като използването на чешми, душове и вани, би могло също да доведе до потенциално намаление от 20 % на потребностите от топлинна енергия, а намаляването на времето за вземане на душ, на честотата на вземане на вана или използването на чешмите може да доведе до спестяване от порядъка на 20 до 30 %.

Днешният доклад потвърждава, че доброто управление на водите следва да се базира на йерархия от решения, сред които приоритет има управлението на водното потребление. Възможностите, свързани с водоснабдяването следва да се разгледат едва, когато е изчерпан потенциалът за пестене на вода.

Докладът отразява и загрижеността на Комисията от забавянето на прилагането на Рамковата директива за водите в държавите-членки, които са засегнати в най-голяма степен от недостига на вода. Крайният срок, в който държавите-членки трябваше да представят своите планове за управление на речните басейни в Европа, изтече през март, но в някои държави-членки все още не са започнали консултациите относно тези планове.

Към модел за съхраняване на водите на ЕС

Комисията стартира поредица от подготвителни дейности с оглед на прегледа на политиката в областта на недостига на вода и засушаването, който предстои да бъде направен през 2012 г. През 2010 г. акцентът ще бъде поставен върху ефективността и по-специално върху потенциала за икономии в сградите, намаляване на течовете и водната ефективност в селското стопанство.

Резултатите от посочените дейности, заедно с преглед на прилагането на Рамковата директива за водите и преглед на уязвимостта на природни ресурси като водите, биоразнообразието и почвите от климатичните въздействия и други видове антропогенно влияние, ще бъдат включени в доклада за 2012 г. „Модел за съхраняване на водите на ЕС“.

Намаляването на рН регулира производството на копринени нишки при паяците

Как е възможно малкото тяло на едно паяче да съдържа материал за няколко дециметра леки и ефирни копринени нишки? И какво управлява превръщането на тези нишки в паяжина? Учени от Swedish University of Agricultural Sciences (SLU) в Швеция смятат, че вече могат да обяснят този процес.

Според тяхното изследване протеинът, който участва при създаването на нишките, има много специална и важна функция. Той се състои от три части. Проучването се е съсредоточило основно върху първата част, която се нарича NT и е установило, че точно тя има изключително специални и важни свойства. При неутрално рН, NT остава в течна форма. Когато рН намалее, NT „разбира” това и започва да насочва производството на паяжината в точно определен ред.

Протеинът, необходим, за да се произведе коприната, се е складирал в жлеза в тялото на паяка. Когато стане време да се изплете мрежата, той преминава през канал, където се превръща в тънка паяжина. По протежението на канала условията се променят. рН преминава от неутрално (pH 7) до малко по-кисело (pH 6). Така с помощта на промяна в рН, паякът започва да създава паяжината си.

Отдавна е мечта на изследователите да бъдат в състояние да произвеждат изкуствена копринена паяжина, тъй като е един от най-здравите познати материали. Има големи надежди за това как изкуственият материал може да се използва в бъдеще – от хирургични операции до бронирани жилетки. Освен, че са здрави, нишките на паяка са и биоразградими.

По-голяма част от проучването е проведено с помощта на класически биохимични методи. Учените са използвали паяк от вида Euprosthenops australis – вид, който прави една от най-здравите паяжини и е достатъчно голям по размер, за да се проведе изследването. Но според авторите, получените резултати биха могли да се отнасят и за всички други видове паяци, техните нишки и паяжини.

Акулите са най-опасни за сърфисти и неподозиращите къпещи се хора в плитки води, в неделя, по новолуние и през август

Това показва изследването, издадено навреме за летния сезон. Младите сърфисти в черни и бели облекла са най-уязвими към ухапвания от акули, показва още изследването на университета във Флорида. То базира заключенията си на наблюдения и статистики, събрани в продължение на 50-годишен период във Флорида, известна като "световна столица на акуловите нападения".

Те са стигнали до заключението, че на определени места във Флорида, "факторите, свързани с хората, акулите и околната среда се комбинират, за да създадат перфектната буря от подходящи условия за атаки", смята Джордж Бурджес, ръководещ Международното досие за атаки на акули в университета на Флорида. 1 от всеки 5 атаки на акули в цял свят между 1996 и 2008 година са се случили в част от Централна Флорида.

Изследователите са проучили условията в продължение на година в този регион, като са обръщали специално внимание на "кога, къде и защо". Най-много атаки са били извършени по новолуние, следвано от пълнолунието. В тези периоди луната оказва най-силно влияние върху приливите. Изследователите смятат, че вероятно влияе и на движението на рибите, както и на човешкото поведение. Август е пиков месец, защото тогава има много хора във водите. "Акулите не са войнствени само по уикендите. Просто човешкото свободно време води до по-малко срещи с хора в сряда, отколкото в неделите", смята Бърджес.

Пляскането с ръце и ритането във водата привличат акулите, които се хвърлят към движещото се тяло, като го смятат за храна. Въпреки популярното мнение обаче, 90% от нападенията във Флорида водят само до леки травми. Акулите във Флорида са по-малки от калифорнийските бели акули и обикновено търсят риба, а не хора, за да се хранят.