Глобално затопляне

Има надежда глобалното затопляне да се ограничи до 2 градуса
От Едуард Дейви, британски министър на енергетиката и климатичните промени.(dnevnik.bg)
Предвид ситуацията в момента светът едва ли ще успее да задържи до 2 градуса* глобалното затопляне, следствие на климатичните промени.

От Екологичната програма на ООН (UNEP) миналата седмица съобщиха, че в най-добрия случай текущите ангажименти, свързани с климата, ще ни отведат почти до средата на пътя към по-безопасен климатичен сценарий. Същата седмица доклад на Световната банка показа някои от опасностите в един свят, по-топъл с 4 градуса. Всеки, който е сериозно ангажиран с наука, има пълно право да се притеснява.

И все пак аз виждам четири повода, които дават надежда.

На първо място, ако предприемем действия, все още можем да предотвратим най-лошите последствия от климатичните промени. И докладът на ООН, и този на Международната агенция за енергия, публикуван миналата седмица, предупредиха, че остава малко време, но все още е възможно да ограничим затоплянето до 2 градуса, ако съумеем да проявим политическа воля.

На второ място, международният процес може да е бавен, но все пак дава резултати. От срещата в Копенхаген през 2009 г. държавите, отговорни за 80% от глобалните емисии, поеха ангажименти за

действия, които обхващат икономиките им в цялост.

Миналата година в Дърбан се споразумяхме да работим за приключване на преговорите за глобално правно споразумение през 2015 г. Вярвам, че е разумно да се стремим към постепенен напредък към това споразумение, който да започне от Доха. 

В допълнение към съгласуване на план на високо ниво за постигане на споразумение през 2015 г. бих искал да видя и конкретни действия за намаляване на емисиите преди това, приемане на втори период на изпълнение на Протокола от Киото със стриктни правила за докладване и прозрачност за държавите извън протокола, както и продължаващо финансиране в подкрепа на развиващите се държави.

И трето, видяхме, че много от държавите с най-голям дял въглеродни емисии предприеха сериозни действия. Globe International докладва, че във всички големи икономики

се приема законодателство, свързано с климата.

Бразилия намали обезлесяването с две трети след пика през 2004 г. Корея отделя 2% от БВП за изграждането на нисковъглеродна икономика. Китай интегрира цели за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в последния си петгодишен план и изпробва въглеродни пазари в седем от провинциите си.

Във Великобритания въглеродните бюджети осигуряват ясна траектория към постигане на целта ни за 80% намаление на емисиите до 2050 г. Предприемаме действия за енергийната ефективност и интелигентната инфраструктура. Наскоро приехме и закон за енергетиката, който ще даде на инвеститорите и индустрията сигурността, от която се нуждаят, за да направят огромните инвестиции в инфраструктурата, необходими на британския енергиен сектор.

В резултат на това сме на път да постигнем целите, заложени в европейската директива за възобновяеми енергийни източници, и да създадем необходимия капацитет за произвеждане на 30% от британската електроенергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г.

В ЕС ще продължа да защитавам позицията, че намалението на емисиите от 20% трябва да стане 30%, приемането на дългосрочни цели за 2030 г. и подновеният фокус върху предимствата на зелената икономика ще дадат яснотата и сигурността, които много от компаниите изискват от нас.      

На четвърто място, тези действия са подкрепени от важни промени в реалната икономика. Според Bloomberg тази година глобалните инвестиции във възобновяеми енергийни източници

за първи път са повече от инвестициите в изкопаеми горива.

Ставаме свидетели как нови технологии за възобновяеми енергийни източници се появяват и се конкурират успешно на световния пазар. За последните десет години  фотоволтаичната индустрия постигна среден растеж от 42% в глобален план, а вятърната индустрия на сушата – среден растеж от 27%.

На някои пазари цената на редица соларни технологии спадна с до 75% само за три години и сега те са доста по-евтини от изкопаемите горива в много части на Африка и Южна Азия. Фирми като Unilever, Vodafone, Walmart и Kingfisher залагат амбициозни цели за устойчивост на доставчиците си.

Това не е просто пазарен трик – все по-оскъдните ресурси и климатичният стрес означават, че

устойчивото производство има много по-голям смисъл от гледна точка на бизнеса.

И както видяхме в Рио по-рано тази година, в днешно време бизнесът определя дневния ред на правителствата.

Очаквам да надградим лидерството на такива компании чрез значими нови програми, с които да се справим с факторите, водещи до обезлесяване. Миналата седмица на събитие с домакин принца на Уелс представих плановете ни за работа с частния бизнес и държавите, разположени в пояса на дъждовните тропически гори. Целта на тези планове е да гарантираме, че

дървесината и храните, които купуваме, не водят до обезлесяване.

Заедно със САЩ, Норвегия, Германия и Австралия се ангажирахме съвместно да ускорим усилията си да се справим с обезлесяването, за да имаме шанс да ограничим глобалното затопляне до 2 градуса.

Миналата година в Дърбан, Великобритания, изигра важна роля за постигане ангажимента за завършване на преговорите за ново глобално споразумение до 2015 г. и няма да спрем с тези усилия.

Справянето с опасните климатични промени е сложна задача, но ние във Великобритания сме решени да отговорим на това предизвикателство, като работим заедно с всички страни в процеса на ООН за общата ни цел да ограничим нарастването на температурите до 2 градуса и да предотвратим най-тежките последствия от климатичните промени.
* 2 градуса по Целзий покачване на глобалните температури е прагът на глобално затопляне, който според учените, а отскоро и според световните лидери от срещата на върха на Г-8, не бива да "прекрачваме" заради предвижданите необратими климатични промени и ускорено затопляне, които ще последват.


Бъдещето на полярната мечка е несигурно заради ускореното затопляне на Арктика
Бъдещето на полярната мечка е „най-малкото несигурно” заради „ускореното затопляне на Арктика”, предупреди в четвъртък канадският клон на световната екологична организация WWF.

Изменението на климата е „разбира се, основна заплаха за мечката, чието оцеляване е неразделно от съществуването на леда”, каза Джеф Йорк, експерт по опазване на видовете във WWF. Според него 2013 г. ще бъде „решаваща”.

Организацията обяви 2013-та за Международна година на полярната мечка, отбелязвайки 40-годишнината на Споразумението за опазване на полярните мечки, подписано от петте страни, на чиято територия живеят белите бозайници, припомня АФП.

През последните четири десетилетия тези страни, наред с други, финансират научни изследвания за установяване на най-уязвимите популации на мечката. Другите страни, подписали споразумението освен Канада, са Дания, САЩ, Норвегия и Русия, допълва БГНЕС.

WWF отбелязва, че са създадени и защитени местообитания, но поиска удвояване на усилията за спасяване на северната природа. В Канада живеят около 60% (20 000-25 000) от полярните мечки в света. През 2011 г.  канадското правителство добави големите бели месоядни бозайници в списъка на уязвимите или застрашени видове. Според официалното определение, ситуацията е „притеснителна”.

Затоплянето на Арктика, като част от глобалните климатични изменения, е сравнително по-голямо, отколкото на южните полярни области, където живеят пингвините.


„Черният въглерод“ може да има два пъти по-голямо въздействие върху глобалното затопляне
Така нареченият „черен въглерод“, тоест сажди, произведен от домакински печки на твърдо гориво и от дизелови двигатели, може да има два пъти по-голямо въздействие върху глобалното затопляне, отколкото се смяташе досега. Неговото въздействие върху изменението на климата може да се окаже на второ място след това на въглеродния диоксид, според ново проучване.
Изследването е установило, че саждите са толкова вредни, че премахването на някои от източниците им може да допринесе значително за ограничаване на глобалното затопляне. Въпреки това справянето никак няма да е лесно, заключава анализът.
„Черният въглерод“ се получава от изгарянето на твърди горива като въглища и дърва. Той се генерира от дима от изгорели газове от дизелови двигатели. Един от големите източници на сажди идва от „откритото изгаряне на гори и саванни пасища“. Споменатите дизелови двигатели са също огромен източник на сажди, а също така домакинските печки на дърва, популярни в Африка и Азия, пише greentech.bg.
Научната оценка на ролята на саждите в климатичната система потвърждава неговия затоплящ ефект и заключава, че това е вторият най-вреден вид емисии, генерирани от човека, след въглеродния диоксид. На първо място остава метанът.
Ограничаването на емисиите от сажди е сложен проблем, но един от възможните ходове в тази посока е ограничаването на използването на дизелови двигатели, казват учените.


Климатолозите: Температурните граници се размиват
Необичайни студове и снеговалежи, предсказват глобална климатична промяна, която настъпва доста по-бързо от очакваното, твърдят климатолози от университета в Пенсилвания, цитирани от Live Science.
Снеговалежи в Близкия Изток, замръзвания в Калифорния, дори температурни рекорди като тези, на които станахме свидетели в България през последните няколко години, са обясними с климатичните промени на Земята.
“При покачване на температурите онези райони на Земята, в които традиционно има студени зими, ще продължат да изпитват проблеми със студа”, твърди климатологът Майкъл Ман. “Заедно с това аномалии ще се наблюдават все по-често, докато обикновеното време, с което сме свикнали, стане рядкост”.
Земята се загрява, а топлият въздух съдържа повече влага, отколкото студения, твърдят още учените. Като резултат, при ниски температури, зимата в места с топъл климат ще бъде съпровождана с обилни и необичайни снеговалежи.
“Ако погледнем какво се случва тази зима в света, ще видим рязкото увеличаване на температурните рекорди във всички региони на планетата”, анализира Майкъл Ман. “Вижте пожарите, които бушуват в Австралия, спомнете си температурните рекорди през лятото в САЩ през 2012 г. Това са ясни симптоми, че климатът на планетата ни се променя”.

България застава зад позицията на ЕС пред конференцията за климата в Доха
Българското правителството одобри проекта на изменение на Анекс Б от Протокола от Киото като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на околната среда и водите да проведе преговорите по време на 18-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която се провежда град Доха (Катар) в периода между 26 октомври и 7 декември.
По време на конференцията министрите ще участват в политически дискусии в търсене на компромиси за решения и напредък по основните въпроси по бъдещото глобално споразумение за справяне с последствията и предотвратяване на изменението на климата. Една от основните тези за обсъждане е свързана с амбициозни ангажименти от всички развити икономики за намаляване на емисиите. Това е нужно, за да се гарантира ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Обособените до момента три варианта за изменение на Протокола от Киото предвиждат ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове с различен размер на количествено ограничаване.
За да придобият правна сила поетите от държавите ангажименти за втория период на задължения по Протокола от Киото, е необходимо изменение на Анекс Б от Протокола, където в табличен вид са представени количествените задължения на страните за ограничаване на емисиите.
Позицията на България, както и тази на ЕС, е че държавите-членки ще поемат такива количествени задължения, каквито са приети в законодателния пакет „Климат-Енергетика”. Страната ни ще отстоява позицията си за запазване на 1988 г. като година, спрямо която да бъдат изчислени количествените задължения за намаляване на емисиите (базова година) – предимство, предоставено на България с Протокола от Киото в качеството й на страна с икономика в преход.
Според запознати, позицията на България, която стои зад решенията на Европа, изразява липсата на собствена позиция и на воля за постигане на по-голям напредък в опазването на природата.


Ледовете на Гренландия и Антарктика се топят три пъти по-бързо, отколкото през 1990 г.
Ледовете на Гренландия и Антарктика изчезват три пъти по-бързо, отколкото преди 20 години, показва ново изследване на 47 учени и данни от 10 сателита, цитирано в изданието "Сайънс". Според учените това е резултат и доказателство за глобалното затопляне.

През 90-те Гренландия и Антарктика заедно са "олекнали" с 110 млрд. тона лед. В периода 2005 - 2010 г. количеството на разтопените ледове е тройно по-голямо - 379 млрд. тона. Изследването установява, че топенето на ледената шапка на Гренландия е по-бързо и по-застрашително от това на Антарктика. Темпото на топене там се е увеличило с близо 5 пъти и от 55 млрд. тона на година през 90-те, островът вече губи 290 млрд. тона годишно.

От 1990 г. до сега ускореното темпо на топене на ледовете е повишило нивото на моретата и океаните с около 1.2 см., което е далеч по-малко, отколкото са сочели прогнозите на учените. Новата информация обаче поражда нови притеснения у тях, понеже до този момент не беше известна точната скорост, с която се случва покачването.

Разкритията показват, че заради огромния мащаб на водната повърхност на планетата, около 10 трилиона тона ледове трябва да се разтопят преди нивото да се покачи с 2.5 см. (един инч). От 1992 г. до сега ледените шапки на полюсите са загубили около 5 трилиона тона. За целия 20-и век нивото на океаните се е покачило с около 15 см, като топенето на ледовете е отговорно за 3 от тях. Останалите са резултат от покачването на температурите, което предизвиква разширяване на обема на водата, обясняват учените.

Изчисленията показват, че ако всички полярни ледове се разтопят, което би отнело векове, световното морско ниво ще се увеличи с над 60 метра. На този фон сегашното увеличение от 1.2 см. не изглежда застрашително, но то по всяка вероятност е засилило ефекта от разрушителните наводнения при урагана "Санди", коментира експертът на НАСА Ерик Айвинс.


Растенията вече поглъщат по-малко въглероден диоксид
Повечето климатични модели предсказват, че Световния океан и растенията поглъщат около половината от въглеродния диоксид, който се освобождава в атмосферата.
Въпреки това, учените съобщават, че в действителност способностите на растенията са силно преувеличени, тъй като количеството на хранителни вещества в почвата е ограничено, пише agronet.bg.
Тъй като растенията поглъщат CO2 по време на фотосинтезата, възниква хипотезата, че те ще играят роля на голяма „отточна тръба” (поглъщател на въглерод), която ще отнема голяма част от образувалият се въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива. Някои учени дори предполагат, че нарастването на атмосферната концентрация на CO2 ще бъде от полза за растенията: че зеленината ще расте по-активно и ще поглъща още повече парникови газове. Климатичните модели смятат, че Световният океан поглъща около 30% CO2, отделен през последните петдесет години, а сухоземните растения поглъщат още 30%.
Но еколозите Питър Райх и Сара Хоби от Университета в Минесота (САЩ) напомнят, че освен от въглероден диоксид растенията се нуждаят от азот и фосфор. И до сега, никой не се е замислил да провери дали има достатъчно от тези вещества в почвата, за да могат зелените приятели да растат с увеличаването на емисиите. Учените не са направили това не от мързел, а поради сложността на проблема.
Райх и Хоби са поставили амбициозен 13-годишен експеримент върху 296 открити площи, отглеждайки трайни насаждения в нормални и повишени концентрации на CO2 във въздуха и на азота в почвата. „Ние не можем да измислим машина на времето – извинява се Райх – затова просто пресъздаваме атмосферата през 2070 г. над някои участъци.”
Оказало се, че тревите, които растат във високи концентрации и на двете вещества са два пъти по-големи от тези, които получават допълнителна доза само на CO2.
Съвременната наука засега няма солидна научно обяснение на сложните механизми на взаимодействие между цикъла на азота и въглерода, така че повечето от моделите неадекватно отразяват ограничеността на хранителните вещества, подчертава биогеохимика Ейдриън Финци от Бостънския университет (САЩ), който не е участвал в изследването. Но сега експертите имат 13-годишен летопис на една екосистема.
Това е първото мащабно полево проучване по темата, но компютърното модулиране вече се е провело. В една от системите са заложили ограниченост на азот в почвите от Северното полукълбо и фосфор - в землището на тропиците. Установило се е, че поглъщателната способност на растенията е с около 23% по-ниска от тази на моделите, които не отчитат хранителните вещества.


От изменението на климата най-напред ще пострадат бедните страни
Световната банка реши да внесе своя принос в решаването на проблема с изменението на климата и в смекчаването на отрицателните въздействия от това. Уважаваната институция издаде доклад по този въпрос. Заключенията са също толкова мрачни, като и тези на други автори с проучвания по темата, пише agronet.bg.
Процесът по изменение на климата и покачването на температурите ще продължи. В тази връзка експертите предполагат, че нивото на световния океан ще се повиши, наводненията и природните бедствия ще станат по-чести, засушаванията и наводненията ще бъдат по-големи, отколкото днес, а явления като на безпрецедентната жега в Русия и сушата тази година в Съединените щати ще станат често срещано явление.
Докладът на Световната банка идва в навечерието на предстоящата международна среща в рамките на прегледа на Протокола от Киото и перспективите за продължаване на неговото действие, което свършва в края на годината.
Най-важното нещо е, че климатът се променя по-бързо, отколкото си мислехме доскоро, се отбелязва в проучването на Световната банка. Ако всичко върви както сега, до 2100 г. средната глобална температура ще се повиши с 4 градуса по Целзий.
Вече промените се усещат от всеки и, както се казва, са видими с невъоръжено око.
Ако температурата се повиши с един градус, нивото на водата в световния океан се повиши с един метър. Страни като Виетнам и Бангладеш ще усетят наводненията в пълна степен.
В Средиземноморието през юли ще е по-топло с 9 градуса, отколкото в момента. Такава е сега температурата в Либийската пустиня.
Смята се, че основната причина за ръста на температурите е увеличението на въглероден диоксид CO2 в атмосферата.
Да проследим, какво означава това на практика. Според „The New York Times”, ученият от Дъблинският Trinity College Кис Ян ван Грениген, е анализирал резултатите от 63 проучвания с цел да определи какво ще се случи с култура като ориза в условията на затопляне. Цялостното заключение на научните изследвания е: ако земеделската техника и сортовете ориз останат същите, то увеличението в нивото на CO2 в атмосферата няма напълно да компенсира ефекта на високите температури, а е по-вероятно да насърчава растежа на метановите емисии - един много мощен парников газ.
Повечето проучвания предвиждат, че в този случай до края на века, добивите от ориз ще паднат с една трета, а емисиите на метан от оризовите полета ще се увеличат с 58%. Ако тези фактори се сумират, като се има предвид определен обем на производството, може да се предположи, че постъпленията на парникови газове в атмосферата ще се увеличат с повече от два пъти.
Това означава, че отглеждането на ориз е неблагоприятно за атмосферата, и тя (атмосферата) ще продължи да се променя. Това е важно да се разбере, защото оризовите полета са един от най-големите източници на метан. Освен това оризът е втората по важност основна хранителна култура.
Разбира се, този сценарий не трябва да се разглежда като неизбежен, отбелязва „The New York Times”, защото има известна вероятност емисиите на метан да намалеят - в средата на сезона може да се източва водата от оризовите полета, а може да се въведат и нови сортове ориз. Но все пак към проблема с изменението на климата трябва да отнасяме много на сериозно.


Морското равнище се покачва 60% по-бързо от прогнозираното
Морското равнище се покачва 60% по-бързо от прогнозираното от Международния панел по измененията в климата (IPCC) при еднакво покачване на температурата. Това сочат резултатите от ново изследване, публикувано в научния журнал Environmental Research Letters. Учените са използвали най-новите сателитни технологии за измерване на промените на морското равнище. През последните 30 години то се е увеличавало с 3.2 мм годишно, а не с 2 мм, каквито бяха очакванията на организацията, пише dnevnik.bg.
 Ако тенденцията продължи със същия темп, след около век покачването на морското равнище ще е 9 мм годишно. Общото покачване до 2100 г. може да бъде 1.2 м
Най-бедните страни по света, непосредствено застрашени от покачването на нивото на световния океан, вече изразиха тревожната си позиция, че международните преговори за климата се движат твърде бавно, за да успеят да предотвратят изчезването от световната карта на редица малките острови.

Покачване на морското равнище с един метър до 2100 г. означава изчезването на много от малките островни държави като Тувалу и Малдивите. Региони в близост до речна делта като Бангладеш, където живеят милиони хора, ще бъдат наводнени, а крайбрежни мегаполиси като Ню Йорк ще трябва да изградят укрепления. Бариерата на река Темза е проектирана, за да може да защити Лондон от покачване на водното ниво с повече от метър.

Ръководителят на проучването Стефан Рамсдорф от Института за изследване на климатичните въздействия в Потсдам обяснява ускореното покачване на морското равнище с това, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата водят до глобалното затопляне, то от своя страна причинява ускорено топене на ледниците и покачването на морското равнище.

"Последното проучване доказва за сетен път, че доста сме подценили проблемите, свързани с климатичните промени", коментира Рамсдорф.

За момента ЕС и няколко други държави са дали съгласие да подпишат цели от 2013 г. като част от втория период на задължения по Протокола от Киото. Останалата част от света, включително и двата най-големи източника на емисии – Китай и САЩ, работят за постигане на глобално споразумение за 2015 г., с което да се намалят въглеродните емисии след 2020 г. 

Сред изказаните позиции по проблема е и изказването на представителя на малките острови, който се обърна към всички участващи държави, като ги призова да демонстрират воля за намаляване на вредните емисии преди 2020 г., за да се предотврати подобно бедствие с колосални размери.

"Богати страни като Катар имат възможност да изградят бариери за защита от наводнения, ще пострадат бедните нации", коментира британският професор Марк Мейслин. Той разви и по-лошия сценарий за покачване на морското равнище, в който ледената покривка и на Гренландия, и на Западна Антарктида се стопи.