Проучване сочи, че разходите за борба с глобалното затопляне са по-ниски днес, отколкото през 2008 г., когато ЕС прие своите цели за намаляване на парниковите емисии

 

Съюзът вече е поел ангажимент да намали емисиите си с поне 20 % спрямо нивата от 1990 г. до 2020 г. На конференцията на ООН за климата в Копенхаген ЕС обеща да ги намали дори с 30 %, ако други големи държави замърсители направят същото. Тъй като до момента не е постигнато споразумение, министрите на околната среда поискаха от Комисията да проучи осъществимостта на подобна инициатива, ако Съюзът я предприеме сам. Резултатите бяха представени от Кони Хедегор, комисар за действията по климата.

Според проучването, целта от 30 % ще струва 81 млрд. евро на година на страните от ЕС, взети заедно, или 0,54 % от общия им БВП. Това е с 33 млрд. евро годишно повече от цената на целта от 20 % днес, но само с 11 млрд. евро повече от цената й през 2008 г.

По-ниската цена се дължи на спада в търсенето на енергия по време на рецесията и покачването на цените на петрола, които понижиха цената на правото да се замърсява в Европа. ЕС изисква от тежката промишленост да плаща за правото да произвежда определени количества емисии, а със закупените права може да се търгува на няколко борси в Европа. Предвид цените на въглеродния диоксид, разходите за постигане на задължителната цел от 20 % са спаднали с 30 % от 2008 г. насам – от 70 на 48 млрд. евро годишно.

Според проучването по-високата цел ще стимулира икономиката, ще намали зависимостта на ЕС от чуждестранен петрол и газ и ще направи постигането на целта за намаляване на емисиите с 80 % до 2050 г. по-лесно за Европа.

Новата цел може да вдъхне нов живот и на преговорите за изменението на климата след разочароващата среща в Копенхаген, на която не бе постигнато обвързващо международно споразумение. Оттогава разговорите в ООН са в застой.

В проучването се разглеждат и начините за още по-голямо намаление на емисиите , както и последствията от по-високата цел извън границите на Съюза. Някои от разгледаните варианти са ограничаването на продажбата на права за въглеродни емисии и използването им за подпомагане на екологосъобразни предприятия.

Противно на оптимистичното мнение, че електромобилите ще залеят пазара в близките години, това може и да не се случи

Един от основните проблеми са батериите – тяхната цена, издръжливост, безопасност за околната среда. Очаква се разходите за батериите да спаднат рязко през следващите 10 години, но според ново изследване е малко вероятно да паднат достатъчно, за да предизвикат масово заменяне на обикновените автомобили с хибридни или електрически. Това ще се случи само при голям пробив в батерийната технология. Така стоят нещата според новото проучване на Бостън Консултинг Груп (BCG ). То стига до заключението, че намалението на разходите, които производителите планират в дългосрочен план, е малко вероятно да бъде постигнато. Това ще се случи само, ако има сериозен пробив в технологиите, свързани с батериите. Например значително да се увеличи енергията, която батериите могат да складират, но без да се увеличава много цената на материалите, от които са направени или производствения процес.

"Като се имат предвид текущите технологични възможности, ние виждаме значителни предизвикателства за постигане на тази цел до 2020 г.", заяви Хавиер Москует, съавтор на изследването. "В продължение на години, хората казват, че един от ключовете към намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива е електрификацията на автомобилния парк. Реалността е, че батериите са едновременно твърде скъпи и твърде ограничени технологично, за да може това да се случи в обозримо бъдеще. "

Повечето електромобили през следващите десет години ще използват литиево-йонни батерии, които са по-леки и по-мощни от никел-метал-хидридните батерии (NiMH), използвани днес в почти всички хибридни автомобили. Позовавайки се на текущите разходи за подобни литиево-йонни батерии, използвани в битовата електроника днес (около 250 до 400 долара на киловатчас), много от производителите на оригинално оборудване се надяват, че цената на една автомобилна литиево-йонна батерия ще падне от сегашната си между 1000 и 1200 долара за киловатчас до 250 - 500 долара на киловатчас - при мащабно производство.

BCG обаче посочва, че батериите, използвани в битовата електроника, са по-прости от тези на автомобилите и трябва да отговарят на значително по-малко изисквания, особено по отношение на безопасността и продължителността на живот. Така че реалните разходи за батерията вероятно ще бъдат по-високо от тези, които производителите на автомобили предричат. Въпреки тези предизвикателства в разходите, докладът предвижда стабилен ръст за електрическите автомобили, хибридите и батериите.

Според най-вероятния сценарий за развитие на индустрията BCG изчислява, че 26% от новите коли, продадени през 2020 г. на най-развитите пазари – Китай, Япония, САЩ, Западна Европа, или приблизително 14 милиона коли, ще бъдат хибридни или електрически. Същата година, пазарът за батерии за тези автомобили в посочените райони ще достигне 25 млрд.долара. Този пазар ще бъде повече от утроен от днешния пазар за литиево-йонни батерии за лаптопи и мобилни телефони, смята Москует. От около 14-те милиона електромобили, които е предвидено да се продадат през 2020 г. в САЩ, Япония, Западна Европа и Китай, BCG предвижда, че около 1,5 млн. ще бъдат напълно електрически, а 11 млн.- хибридни.

Докладът е озаглавен „Batteries for Electric Cars: Challenges, Opportunities and the Outlook to 2020”. Новите данни в него са резултат от детайлен анализ на съществуващите изследвания за батериите на електромобилите и интервюта с над 50 доставчика на батерии, изследователи от университети, компании за технологии и правителствени агенции в Азия, САЩ, Западна Европа.

Освен разходите, други ключови предизвикателства пред батериите са капацитетът за съхранение на енергия, времето за зареждане и нужната инфраструктура. Според BCG, очакваният пробив ще се забави още и в резултат на това, че напълно електрически превозни средства, които могат да изкарат 500 км с едно зареждане и могат да се презареждат в рамките на няколко минути, е малко вероятно да бъдат на разположение на масовия пазар до 2020 г.

Мащабен проект за облагородяване на зелените площи във Велико Търново беше одобрен наскоро по Оперативна програма „Регионално развитие”

Той се нарича „Повишаване на качеството на живота, чрез подобряване но физическата среда на територията на Община Велико Търново” и е на стойност 4,5 млн. лв. Избран е на 5 място сред 18 проектопредложения от цялата страна и е събрал 74,5 точки, съобщи Мариела Цонева от дирекция „Европейска интеграция, фондове и програмиране” към старопрестолната община. Озеленяването на „белите дробове” на града ще подобри средата за живот на близо 74 000 души. Евросредствата са предназначени за модернизация и реконструкция на парковете „Дружба”, „Кольо Фичето”, „Марно поле” и „Майка България”. Ще бъдат изградени нови паркови пространства чрез иновативни ландшафтни решения –парк „Акация” в кв.”Картала” и парк „Руски гробища” в кв. „Бузлуджа”.

Парк „Руски гробища” се намира до пътния възел „Качица”, който в момента е в ремонт. Било е предвидено неговото създаване като част от озеленяването на пътния възел, но бюджета за строителните работи е редуциран. По този екопроект има достатъчно средства за превръщането на зелената площ в модерен парк. Тук от няколко години се изгражда красивия храм „Възкресение Христово”.

Напълно преобразен ще бъде паркът в кв.”Колю Фичето” чрез изграждане на детски площадки, кътове за отдих, алеи, тротоарни площи и др.

Предвидени са всички европейски стандарти при изграждане на детски площадки. „Съобразили сме се с нормативната база, какви дървесни видове и храсти може да бъдат засаждани в близост до детските площадки”, посочи Мариела Цонева. Доказано е, че хвойната и акация не влияят добре на малчуганите поради прекомерното разпространение на алергиите и белодробните заболявания.

Във всички паркове в града ще бъдат подменени металните люлки, катерушки с нови от разрешени материали. Асфалтовите алеи ще бъдат покрити с вибропресовани павета, които ще бъдат подредени в цветни фигури. Асфалтът е канцерогенен и никъде в ЕС не се използва за покритие на алеи в зелени площи, напомни М. Цонева. 29 000 кв.м. ще бъдат новоизградените и рехабилитирани пешеходни и велоалеи в седемте парка.

Напълно ще бъде подменена парковата мебел в зелените обекти на старата столица – пейки, маси, включително и кошчетата за отпадъци.

В екопроекта е заложено поставяне на енергоспестяващо осветление в парковете.Очакваните икономии от него са 17,2 мегавата годишно.

Проектът предвижда основен ремонт на водната каскада в парк „Марино поле”. Край нея се провежда всяко лято една от основните културни и туристически атракции на Велико Търново- Международният фолклорен фестивал.

Друг акцент е създаване на достъпна среда за хора с увреждания в сградата на община Велико Търново. От старопрестолната община са убедени, че след реализацията на проекта, Велико Търново ще стане по-зелен и по-привлекателен за туристи град.

Пречиствателната станция в Горна Оряховица произвежда електроенергия от метан

Къде отива отпадъчната вода и под какво форма се връща в природата почти не интересува средностатистическия българин. Тази „мръсна” тема, обаче, през лятото достига първо до носовете ни, а после и до съзнанието. Особено като минаваме край разпокрити шахти или ловим риба в район, където се излива нечистотия.

Оказва се, че пътяt на отпадъчната вода започва да вълнува не само представителите на контролните органи, но и студенти и учени. Обект на нестандартен екотуризъм се оказва напоследък Градската пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) в Горна Оряховица.Интерес предизвиква фактът, че тя е първата в България с когенератор за производство на алтернативна енергия. Посещавали са я делегации, учени и студенти от Косово, Япония, Франция и др. Сред знаковите гости са заместник-председателят на ЕК Гюнтер Ферхойген, който на излизане възкликнал „Ето това е Европа!”, споделя началникът на ГПСОВ инж. Надежда Христова. След него обекта посетили 30 еврокомисари през 2008 г. Положителното е, че интерес към екомисията на пречиствателните станции вече проявяват не само чужденци, но и студенти от Софийския и Великотърновският университети. Последната заявка за посещение е от младежи от специалността „Евроинтеграция” на ВТУ „Св. СВ. Кирил и Методий” в старата столица. Причината е, че пречиствателната станция е изградена по успешен европроект.

Горнооряховската пречиствателна станция е построена с европейски средства по програма „Испа” в периода 2004-2006 г. Отпуснатите евросредства са около 9 млн. евро. Изпълнител е турския консорициум „Тексер Мапа Масс Гюнал”. Оборудвана е с модерна апаратура, доставена основно от ЕС и Турция.

През ноември 2007 г. е подписан акт 16 на ГПСОВ, а месец по-късно започва работа. През януари 2008 г. е сключен договор с експлоатационното дружество – ВиК „Йовковци” – В. Търново. По проект капацитетът на станцията е 16 000 куб. м. отпадъчна вода, но в момента пречиства около 14 000 куб.м. в денонощие. Сега работи с около 80% от капацитета си и пречиства отпадъчните води на общо 60 000 жители на двата съседни града – Горна Оряховица и Лясковец. Пълният й капацитет ще бъде достигнат, когато в нея започне да се отвежда и отпадъчната вода от Долна Оряховица. Проблемът е, че все още не е изградена напълно канализацията на града. От проекта по „Испа” не са усвоени 16 000 евро, които в момента се използват за разработване на проекти за дозавършване на канализацията на града. След това с проектопредложенията ще се кандидатства за финансиране пред европейските програми за рехабилитация и изграждане на канализационната мрежа на Д. Оряховица. Подготвя се проект за включването към пречиствателната станция и на канализацията в едно от големите селища в горнооряховска община- село Първомайци.

Пътят на отпадъчната вода

ГПСОВ- Горна Оряховица е разположена на общински терен от 60 дка в железничарския град. Първият етап на пречистване на водата е механичен, при който се отделят по-големите битови отпадъци. Мръсната вода е огледало на българската действителност. В нея изобилстват всякакви отпадъци - от найлонови торбички, бутилки и парцали до умрели животни. Сериозни проблеми създават конците от текстилните предприятия. Те попадат в канализацията при измиване на пода на цеховете. Тази небрежност затруднява работата на пречиствателните съоръжения. Неприятности създават мазнините от кланици и месопреработвателни предприятия. Трябва да се спира технологичният процес, за да се почистят съоръженията.

По време на етапа на механично пречистване се отделя и пясъкът от пясъкозадържател. Събраните инертни материали и отпадъци се депонират на сметището.

Вторият етап е пречистване на водата в биобасейн

Биобасейнът е открит, с два коридора с обща вместимост 28 000 куб. м. вода. Предвидена е възможност за разширяване и прокарване на трети коридор. Тук се извършва основното пречистване на водата от аеробни микроорганизми. Процесите на разграждане на замърсителите протичат в среда, богата на кислород. Бактериите се размножават бързо и се хранят с тях.

Тук се извършва и т.нар. денитрификация на водата с химикали, което цели да се намали количеството на фосфор и азот.Тези две вещества, ако са в големи количества в заустената вода, подпомагат избуяване на растителност във водоемите и реките. Буйната речна флора, пък, отнема кислорода от водата през лятото и е причина за измиране на рибата.

В биобасейна се образува активна утайка, в която са живите микроорганизми. Във вторичен утаител става разделянето на чистата вода и утайката. Пречистената вода се зауства в дере до река Янтра край град Д. Оряховица.

По-интересен е пътят на утайката, която се разделя в две посоки. Част от нея се връща в биобасейна, за да поддържа концентрация на микроорганизмите. Останалата утайка служи за производство на газ метан и впоследствие на електроенергия. Утайката се уплътнява в утаители и чрез помпи се подава до метантанк. Съоръжението е „лаборатория”, където става гниене на утайката, при анаеробни условия до стабилни продукти и отделяне на метан. Той е с вместимост 3000 куб. м. ,като към него постъпва 140 куб. м. утайка на денонощие. Процесът продължава 14 дни при температура 33 градуса. Метанът се съхранява в резервоар и се подава с постоянно налягане към когенератор. Тук вече се превръща в топло- и електроенергия, която се използва за вътрешна консумация в ГПСОВ. Той работи по 6 часа дневно в моментите на върхова енергия и така проведеният ток се оползотворява най-добре.

През 2009 г. в ГПСОВ са произведени 240 000 часа електроенерия.

Това е една четвърт от нуждите на обекта от ток, който е 1,2 млн. киловатчаса. „Добрата новина е, че от май т.г. сключихме договор с ЕОН за продажба на излишната енергия”, посочи инж. Н. Христова. Така, за май е произведен ток на стойност около 4400 лв. или около 25 600 киловат часа.

Заради това, че ГПСОВ – Г. Оряховица е първата в България, която провежда електроенергия, често се посочва за модел. В нея работят само 22 души, защото технологичните процеси са напълно автоматизирани и компютъризирани. Преди година немска фирма изгради демонстрационна инсталация за анализ и дозиране на фосфатите в пречиствателния процес. Тя е свързана директно с офиса на фирмата, където в реално време се следят технологичните процеси в горнооряховската пречиствателна станция. Демонстрационната система се ползва за обучение на студенти и специалисти от Германия. Всички, които работим в пречиствателната станция се стремим да подобряваме работата й, допълва инж. Христова.

Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий” е включен в трансграничния проект “Съвместно управление на риска в пограничната зона на Дунав”

 

Проектът е по приоритетна ос 1 „Околна среда” по програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния. Стойността му е 11,5 млн. лв, каза координаторът и преподавател във ВТУ Камелия Джнанабетска. Работният проект се очаква да бъде одобрен и да стартира до 3 месеца в началото на тази есен.

Той предвижда подготовка от различни мерки за предпазване от наводнения и други неблагоприятни явления в Еврорегион Долен Дунав. Ще се осъществява съвместно с партньори от Румъния- Министерство на администрацията и вътрешните работи на северната съседка, румънското екоминистерство (Служба за екоконтрол и охрана), Технически център за иновации - Крайова, а от наша страна са ангажирани Великотърновският и Софийският университети, Региионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Велико Търново.

Ще бъде изработен устойчив модел за управление на риска от наводнения, който ще се ползва и за други реки в ЕС. Сред дейностите са създаване на хидроложки и хидравличен модел, определяне на заливаемите зони. Една от задачите е проучване на възможностите наводнените площи да се превърнат в обработваеми земи и др.

След провеждане на дискусии и семинари със заинтересованите институции в двете държави, ще се издаде методология за оценка на риска и картографиране. Тя ще бъде в тираж 6000 бройки и ще се разпространи сред компетентните ведомства. Сред тях са областни, общински и местни власти, дирекциите по гражданска защита в България и Румъния и др.

Обществеността в двете страни също ще бъде ангажирана с проекта. Ще бъде създадена интернет страница, където хората ще може да подават сигнали и да получават компетентна информация и напътствия как да реагират при наводнения, градушки и др.

Проектът има и амбицията да предложи законодателни инициативи за по-пълното хармонизиране на родното законодателство с европейското в сектор „Води”. Той ще се превърне в модел и ще предложи полезен опит на останалите европейски крайдунавски страни за решаване на проблеми, свързани с неблагоприятните природни явления.

Какъв ефект ще има върху околната среда и върху икономиката забраната за употреба на цианиди за добив на злато в минната индустрия?

Инициативата от началото на месец Май на група депутати за защита на здравето на хората и околната среда от вредното въздействие на цианидите е похвална, но дали наистина е това, което е необходимо да се направи?

Съществуват още два въпроса, които трябва да бъдат решени преди да се наложи забрана върху използването на цианиди. Необяснимо е защо точно минните компании, използващи цианиди са на прицела на природозащитниците и вече на Европейската комисия.

Първият въпрос, който трябва задължително да получи отговор, ако се забрани използването на цианидите, е „Каква е алтернативата?”.

Никой от ЕК и неправителствените организации не допуска, че добивът на злато в Европейския съюз ще бъде преустановен. Злато ще продължи да се добива, обаче дали някой се е замислил, какви са другите алтернативи за извличане на златото.

Отдавна са отминали времената на „златната треска”, когато всеки с едно сито може да изкара няколко грама злато дневно. За добив на каквито и да е метали днес са необходими доста по-сложни технологии, които каквото и да се прави, използват доста химикали.

Според публикуваните данни в научната литература и европейските документи за най-добри налични техники и технологии, алтернативите са няколко – използване на тиоурея, тиосулфат, тиоцианат, бисулфид, амоняк или халиди.

Тук може да прочетете повече информация за всеки един от методите и сами да прецените каква е алтернативата на цианидите.

Вторият много важен въпрос, който сякаш се пропуска е „Защо точно минната индустрия трябва да спре използването на цианиди, а навсякъде другаде няма проблеми да се използват?”

Цианидите са химикал, който широко се използва в индустрията. Използват се при производството на бои и пигменти, пластмаси, лекарства, почистващи препарати, фунгициди, пестициди, посребряване и позлатяване на прибори и съдове, предмети с покритие от месинг, хром, кадмий и никел, лабораторни изследвания, във фотографията и други.

Логично ли е да се забранява използването на цианиди само в един отрасъл, ако наистина химикалът е толкова опасен за околната среда и хората?

Дори в случаите, когато цианидите се използват в препарати за растителна защита, те директно се освобождават в природата, което води до по–голям риск за околната среда.

Интересно е да се отбележи още, че технологията за добив на злато с цианиди е на повече от век, което предполага, че е добре усъвършенствана и рискът за околната среда е сведен до минимум. За разлика от другите технологии, които ще заместят цианидната, ако тя бъде забранена.

Ако ще се въвежда забрана за цианидите би трябвало всички тези фактори да се оценят, за да не се получи изкривяване на една добра идея, за опазването на околната среда, така че да доведе до още по- големи щети, които не са допускани въобще, при въвеждането на забраната. Което често се случва в реалния живот, като „спасението ДДТ”, биодизела, масовото изтребване на хищните птици и т.н.

“еasyJet” представи детектор за вулканична пепел

"еasyJet", най-голямата английска авиокомпания, представи революционна технология, която ще ограничи прекъсванията на полетите заради вулканична дейност в бъдеще. "ЕasyJet" е първата авиокомпания в света, която ще тества новата технология, наречена AVOID (Airborne Volcanic Object Identifier and Detector). Системата, която най-общо представлява метеорадар за пепел, е създадена от д-р Фред Прата от Норвежкия институт за въздушни изследвания (Norwegian Institute for Air Research –NILU).

Системата AVOID включва инфрачервена технология, инсталирана на борда на самолета, която осигурява картинни образи на пилотите в кабината и на центъра за контрол на полетите на компанията. Тази сигнализация ще позволи на пилотите да виждат облак от пепел до 100 км в далечина, на височина между 5000 фута (1.524 км) и 50 000 фута (15.24 км). По този начин те ще могат да правят промени в летателния полет, избягвайки всеки подобен облак. Концепцията е много подобна на метеорологичните радари, които са стандарт за авиокомпаниите днес.

На земята информацията от самолета, получена от AVOID, може да се използва, за да се пресъздаде точен образ на облака от вулканична пепел, с данни в реално време. Така ще има ясна представа каква част от въздушното пространство остава “отворено”, което в друг случай би било блокирано за полети. Така ще се намалят прекъсванията на полетите, което е в полза на пътниците.

Анди Харисън, главен изпълнителен директор на “еasyJet”, коментира: “Тази новаторска технология ще остави в миналото големите прекъсвания на полети заради облаци от вулканична пепел. Детекторът за пепел ще позволи на самолетите ни да “виждат” и избягват облаци от вулканична пепел, така както метеорадарите направиха видими гръмотевичните бури.”

Д-р Фред Прата, учен от Норвежкия институт за въздушни изследвания (NILU) и изобретател на системата AVOID, добавя: “AVOID осигурява информация в реално време относно големината на облака от вулканична пепел. “еasyJet” се ангажира да направи реалност използването на тази технология.”

Коментирайки днешната новина, Андрю Хейнс, изпълнителен директор на Гражданската въздухоплавателна администрация, каза: “От изключителна важност е авиационната общност да работи заедно в търсенето на решения, които ще намалят прекъсванията на полети в случаи на вулканични облаци от пепел. Гражданската въздухоплавателна администрация приветства факта, че авиокомпаниите прилагат нововъведения като това, и ние ще направим всичко възможно, за да ги улесним.”

Първият тестов полет ще бъде осъществен от “Airbus” за “еasyJet” в рамките на следващите два месеца, като ще се използва тестови самолет “Airbus 340″. След тестовете “ЕasyJet” възнамерява да тества технологията на собствен самолет, с идеята да я инсталира на достатъчно машини, за да намали евентуални прекъсвания на полетите в бъдеще.

МОСВ подготвя процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”

МОСВ подготвя процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 екв.ж.”

Конкретната цел на процедурата е да се подпомогне намаляването на несъответствията по отношение на дела от населението, включено към канализационна система, както и постигането на съответствие с Директива 91/271/ЕИО посредством осигуряване на (екологосъобразно) пречистване и заустване на битовите отпадъчни води от агломерации с над 10 000 е.ж. По предстоящата процедура могат да бъдат финансирани проектни предложения за  приоритетните агломерации от списъка в документа „Подход и методология за подбор на проектите по приоритетна ос 1 на ОПОС, както и за агломерации, които не са включени в списъка, но могат да докажат, че са над 10 000 е.ж.

Примерните дейности, които могат да бъдат финансирани по процедурата са:

- изграждане на ПСОВ съгласно изискванията на Директивата и условията в разрешителното за заустване, включително за осигуряването на по-строго пречистване с отстраняване на биогенни елементи от отпадъчните води за агломерации над 10 000 е. ж., заустващи в чувствителни зони;

- реконструкция на съществуващи ПСОВ с цел пречистване на отпадъчните води до определените индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване;

- изграждане на довеждащ колектор до ПСОВ;

- изграждане на отвеждащ колектор от ПСОВ до водоприемника на пречистените отпадъчни води;

- изграждане на главни колектори и при необходимост и канализационни помпени станции, които да съберат отпадъчните води от съществуващи канализационни мрежи, които се заустват без пречистване в водоприемниците;

- изграждане на нова канализационна мрежа при наличието на действаща и отговаряща на изискванията на Директивата и разрешителното за заустване пречиствателна станция за отпадъчни води (или изграждането на такава), с цел присъединяване на нови жители към канализационната система на агломерацията и осигуряване на достатъчно водно количество и товар на замърсяването за нормалната експлоатация на пречиствателната станция;

- подмяна на канализационни колектори с по-голям диаметър, така че да се преустанови преливане през преливниците на отпадъчни води в сухо време или да се съобрази със съществено нараснало количество отпадъчни води, постъпващи в този клон;

-  подмяна на канализационна мрежа тогава, когато съществуващата мрежа компрометира експлоатацията на пречиствателната станция (поради много голяма инфилтрация например);

-  изграждане и/или рехабилитация на водоснабдителни мрежи, когато е необходимо и само по трасето, по което се полага канализационна инфраструктура;

- изграждане на съпътстваща инфраструктура (напр. електроснабдяване, път, водоснабдяване), която обслужва само изгражданите обекти (напр. ПСОВ и помпени станции);

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ, която ще бъде предоставена по процедура “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 екв.ж.” е 600 000 000 лева.

Във връзка с предстоящото обявяване на процедурата, Управляващият орган на програмата публикува за информация проектът на покана за кандидатстване, който можете да откриете на интернет страницата на ОП „Околна среда”: http://ope.moew.government.bg/ в секция „Обяви за проектни предложения”, подсекция „Предстоящи обяви”. Пълният пакет на документацията за кандидатстване е в процес на разработване.

Дори дадена длъжност да не е класифицирана като „зелена” или устойчива по отношение на околната среда, има безброй начини тя да се превърне в такава

Често не осъзнаваме положителното въздействие, което можем да окажем при всекидневно взиманите решения като служители и като потребители. Решения, които оказват влияние, както върху компанията, в която работим, така и върху планетата.

Добрата новина е, че възможностите са безкрайни. Някои са ясни, а за други е необходима известна доза находчивост. Като за начало Ви предлагаме осем лесни стъпки, с които всеки един служител може да започне своята борба за чиста околна среда и спасяване на планетата.

1. Включете се в еко инициативите в офиса. Няма значение дали длъжността Ви го изисква. Участвайте в дейности, които вече са развити в компанията, като рециклиране, разделно събиране на отпадъците, алтернативни начини за комуникация и т.н. Ако няма такива, просто предложете на ръководството - то ще бъде очаровано от инициативността Ви, особено ако добре се обосновете.

2. Разберете отношението на Вашата компания към устойчивото развитие. Има ли разработена стратегия за устойчиво развитие? Ако има, разгледайте докладите за минали години и вижте каква част от еко дейностите се отнасят за длъжността, която заемате. Ако вашата длъжност не присъства в стратегията за еко развитие, намерете място, където можете да бъдете полезни и предложете участието си на шефовете.

3. Огледайте внимателно Вашите задължения. Проучете начините, по-които устойчивото развитие може да се впише във всекидневните Ви задължения. Има ли начини да се намалят отпадъците? Може да ангажирате и доставчиците на офиса. Предложете промяна в някои бизнес или производствени процеси, ако това ще доведе до по-малко генериране на отпадъци или пестене на енергия и суровини. Все пак вие най-добре сте запознат с работата си и можете да дадете най-подходящите идеи за промени.

4. Намерете съмишленици. Говорете с колегите си, помолете ги и те да говорят с други хора, които харесват идеята за устойчиво развитие. Говорете и с хора извън компанията, за да се поучите от техния опит - какво правят за опазване на околната среда?

5. Подкрепяйте другите в техните инициативи. Оказвайте съдействие, както на ръководителите, така и на колегите, за това което правят за опазването на околната среда. Жертвайте малко от свободното си време, за да анализирате ефекта от еко инициативите, както във вашия офис, така и на други компании, за които знаете.

6. Споделете опита, който имате. Напишете статия, говорете на фирмени събития, разкажете с какви предизвикателства се сблъсквате и как се справяте с тях. Говорете и за областите, за които мислите, че е необходимо повече работа.

7. Бъдете позитивен, но конструктивно критичен. Вместо да кажете „това не може да стане”, вижте как може да допринесете, за намиране на решение.

8. Бъдете информиран. Проучете професионални или неправителствени организации, към които Вашата компания принадлежи и вижте какво правят другите членове за опазване на околната среда. Цели промишлени сектори, на ниво браншови организации, имат разработени наръчници, ръководства и други инструменти за насърчаване на устойчивото развитие и опазването на околната среда.

И все пак винаги имайте предвид, че еко инициативите, трябва да имат и положителен ефект за бизнеса. Никой няма да подкрепи инициативи, които са в ущърб на бизнеса или са свързани с неоправдани извънредни разходи.

В повечето случаи устойчивото и екологично развитие на една компания е свързано с намаляването на използваните суровини и енергия или пък с генерирането на отпадъци. Все дейности, в които бизнес интересът се припокрива с желанието Ви за една по-зелена планета.

Европейската комисия набеляза мерки, насочени към подобряване на управлението на биоотпадъците в ЕС и използване на съществените екологични и икономически ползи, свързани с тях

Биоразградимите градински, кухненски и хранителни отпадъци представляват 88 милиона тона от годишното количество битови отпадъци и имат значителен потенциал да окажат въздействие върху околната среда. В същото време те са важен и надежден източник на възобновяема енергия и рециклирани суровини.

Днешното съобщение насърчава действията, насочени към активизиране на този потенциал чрез оптимално използване на съществуващото законодателство, като заедно с това държавите-членки получават възможност да избират вариантите, които най-добре отговарят на техните конкретни обстоятелства. Необходима ще бъде и подкрепа за инициативите на равнище ЕС.

Европейският комисар за околната среда Янез Поточник заяви: „Вече разполагаме със значително по обем законодателство, регулиращо биоотпадъците в ЕС. За да извлечем обаче още по-голяма полза от тях, е необходимо то да бъде изпълнявано и налагано по-адекватно. Това не само ще подкрепи борбата срещу изменението на климата — производството на висококачествен компост и биогаз ще спомогне за поддържането на здрави почви и ще забави загубата на биологично разнообразие.“

Биоотпадъците — неизползвани възможности

Извършена от Комисията оценка установи, че по-доброто управление на биоотпадъците в Европейския съюз носи значителни екологични и икономически ползи.

Днешното съобщение набелязва препоръки относно бъдещи мерки за пълноценното усвояване на тези ползи. Най-обещаващите стратегии включват предотвратяване на биоотпадъците и биологично третиране с цел производство на компост и биогаз.

Основната заплаха за околната среда, свързана с биоотпадъците, е отделянето на метан — мощен парников газ, който е 25 пъти по-силен от въглеродния диоксид. Най-осезателната и значителна полза от максимизиране на биологичното третиране на биоотпадъците ще бъде предотвратяването на емисиите на парникови газове, които според прогнозите ще достигнат приблизително 10 милиона тона еквивалент на CO2 през 2020 г.

Около една трета от целите на ЕС за 2020 г. във връзка с възобновяемата енергия в транспорта биха били осъществени чрез използването на биогаз, произведен от биоотпадъци, а ако цялото количество биоотпадъци бъде превърнато в енергия, могат да бъдат изпълнени приблизително 2 % от общата цел на ЕС за възобновяемата енергия.

Висококачественият компост и остатъците от анаеробно разграждане ще подобрят ефективността на използваните ресурси, като частично заменят невъзобновяемите минерални торове и спомогнат за поддържане на качеството на почвите в ЕС.

Пълноценното прилагане на съществуващите политики, подкрепяни от по-доброто управление на биоотпадъците, ще осигури екологични и икономически ползи, които се оценяват между 1,5 милиарда и 7 милиарда евро в зависимост от заложените цели на политиките за рециклиране и превенция.

Приоритетни действия

Анализът на Комисията показва, че не съществуват пропуски в политиката на равнището на ЕС, които биха попречили на държавите-членки да предприемат съответните действия. От постигнатия в няколко държави-членки напредък става ясно, че съществуващото законодателство в областта на отпадъците представлява отлична основа за напредничавото управление на биоотпадъците. С оглед на това е необходимо наличните инструменти да бъдат пълноценно използвани и стриктно налагани във всички държави-членки, ако възникне такава потребност.

Приоритетните действия включват строго налагане на целите за отклоняване на биоотпадъците от сметищата, правилно прилагане на йерархията на отпадъците и други разпоредби от Рамковата директива за отпадъците, свързани с приоритетното въвеждане на системи за разделно събиране.

Подкрепата за инициативи на равнище ЕС, като например разработване на стандарти за компост, ще бъде от съществено значение за ускоряване на напредъка и осигуряване на равнопоставеност в рамките на целия ЕС. Това ще включва специфични насоки и показатели за предотвратяване на биоотпадъците с възможност за бъдещото въвеждане на задължителни цели, стандарти за компост и насоки относно прилагането на подхода за жизнения цикъл, както и на оценяване в сектора на отпадъците.

Управление на биоотпадъците в държавите-членки

Националните политики, прилагани от държавите-членки по отношение на управлението на биоотпадъците, са разнообразни — те варират от ограничени действия в някои държави-членки до амбициозни политики в други.

Екологичните и икономическите ползи от различните методи на третиране на биоотпадъците зависят от локални фактори като гъстота на населението, климат и инфраструктура.

Компостирането и анаеробното разграждане представляват най-надеждните екологични и икономически варианти за биоотпадъци, които не могат да бъдат предотвратени. Важно предварително условие за тези процеси обаче е наличието на висококачествена входна суровина. В повечето случаи това ще се постигне най-добре чрез разделно събиране на биоотпадъците.

Високоефективни системи, основаващи се на разделянето на различните биоотпадъчни потоци, вече съществуват в Австрия, Германия, Люксембург, Швеция, Белгия, Нидерландия, испанската автономна област Каталуния и някои райони в Италия.

Европа превишава заложените норми на емисиите на замърсяващи вещества в атмосферния въздух, най-вече по отношение на азотните оксиди

През 2010 г. половината от страните членки на Европейския съюз очакват да не изпълнят нормите за емисии на отпадъчни газове, заложени в National Emission Ceilings Directive (NEC Directive). По данни на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), единадесет страни от ЕС предвиждат, че няма да успеят да изпълнят заложените цели. Някои от тях няма да успеят да изпълнят целите си с повече от 40%.

От четирите замърсителя, които NEC Директивата покрива (неметанови летливи органични съединения, азотни оксиди, серен двуокис и амоняк), европейските страни имат най-големи проблеми със спазването на ограниченията за емисиите на азотни оксиди. Само 16 държави ще успеят да постигнат заложените емисии на азотни оксиди. Като основен емитер на азотни оксиди се сочи автомобилният транспорт с принос от около 40% от общото количество азотни оксиди, емитирани в ЕС през 2008 г. Въпреки че в сравнение с 1990 г. общото количество на емисиите е ограничено, намаляването не е с темповете, които са прогнозирани. Отчасти това се дължи на огромния растеж в сектора, много по-голям, отколкото се е предвиждало и защото приетите емисионни стандарти за автомобилите не винаги са осигурявали достатъчно намаление на емисиите на азотни окиси.

Някои държави, като Словения, Швеция и Великобритания очакват, че ще надхвърлят определение емисионни норми с до около 5%, докато други като Франция и Испания ще надхвърлят ограничението със съответно 32% и 28%. Държавите, които най-много ще нарушат изискванията на Директивата са Австрия (42%), Белгия (43) и Ирландия(47%).

България е сред държавите отличнички и няма да превиши нито един от показателите, заложени в Директивата

Основната грижа на операторите на инсталации за оползотворяване на биомаса са високите разходи, изкупната цена на произведената електроенергия и надеждността на самата инсталация

Въпреки че на пръв поглед изглежда перфектна, инвестицията в производство на зелена енергия чрез оползотоворяване на отпадъчна биомаса има някои подводни камъни, на които всеки инвеститор в подобна инсталация трябва да обърне внимание.

Операторите на инсталации за изгаряне на отпадъчна биомаса (от битови отпадъци, дървесни отпадъци и други) и производство на електроенергия и пара често се сблъскват с проблеми, свързани с високата цена на изходната суровина. Проблемът е характерен не само за България, а и за подобни инсталации в целия свят. Въпреки постигнатата вече по-високата ефективност на този тип инсталации, осигуряването на суровина на приемливи цени и транспортирането й до инсталацията може да се окаже толкова скъпо, че да обезсмисли цялото начинание.

За производство на един киловат електричество инсталация, работеща на биомаса се нуждае от 1,5 до 2 кг биомаса. В повечето случаи цената на изходната суровина не е висока, но често транспортните разходи значително повишават себестойността й. За икономически ефективна работа на една инсталация за изгаряне или газификация на биомаса, цената на изходната суровина не би трябвало да надвишава 60 лева на тон. Това е постижимо, когато суровината се доставя от не повече от 30 км.

Друг проблем, който застрашава цялата инвестиция в инсталация за оползотворяване на биомаса са изкупните цени на електроенергията след 2012 година. Към момента изкупната цена на един киловат електроенергия, добита от дървесни отпадъци, е 22,6 стотинки. Прогнозите за цената на този тип електроенергия след 2012 варират от 11,5 до 16,5 стотинки. Този факт, особено ако не е взет предвид при изготвянето на бизнес плана, може да доведе до фалит за оператора на такава инсталация.

Проблем съществува и с надеждността на самата инсталация. В повечето случаи производителите на инсталациите за газификация на биомаса не са съвсем коректни с информацията за експлоатационните разходи и надеждността на цялата система. Според наше проучване на пазара на тези инсталации, в повечето случаи една такава инсталация се нуждае от основен ремонт на всеки 2 години. Което освен, че води до допълнителни разходи, води и до загуба на приходи за период от 2 месеца. Като се отчете и необходимостта от поне 30 дни годишно, в които инсталацията няма да работи за поддържащи ремонти, ефективността значително пада.

Това са някои от основните причини една на пръв поглед блестяща идея за инвестиция, която освен икономическата полза за собственика си допринася и за опазването на околната среда, може да се окаже не толкова перфектна, колкото сме си представяли.

Докато цялото обществено внимание е насочено към разлива на петрол в Мексиканския залив, Доклад, публикуван от Ceres, обръща внимание на риска за околната среда от добива на нефт в Канада

Според Доклада рискът за околната среда от добива на нефт от Канадските нефтени пясъци е несъизмеримо по-голям, отколкото риска при експлоатацията на нефтените платформи.

Към момента добивът на петрол от нефтените пясъци в Алберта, Канада е най-големият енергиен проект в света. Финансирането на проекта от Бритиш петролиум, Ексън Мобайл и Шел се оценява на около 200 милиарда долара.

Въпреки огромните инвестиции, които правят производителите на петрол се сблъскват с множество предизвикателства, особено при опазването на околната среда.

Към момента всички инвеститори в Алберта произвеждат около един милион и триста хиляди барела петрол дневно. Прогнозират до 2030 година да утроят продукцията си, ако цената на барел петрол достигне 130 долара, както предвижда Американската агенция за енергийна информация. А при цена на барел петрол от 200 долара, през 2030 година се предвижда производството на петрол в Алберта да достигне 6.5 милиона барела дневно.

Бързото разрастване на добива може да доведе до непредвидими последици както икономически, така и екологични. При множеството неизвестни и нерешени проблеми около добива в Алберта, вече се чуват гласове за налагане на мораториум върху нови проекти за добив на петрол от нефтени пясъци. Падането на цените на петрола през 2008 наложи своеобразен мораториум върху новите проекти в района, но покачването им през последните месеци отново провокира интереса на инвеститорите.

Добивът на петрол от нефтените пясъци има много ниска стойност на възвръщаемост. Показателят за добита енергия спрямо вложена енергия е 7:1, докато при конвенционалния добив този показател е 21:1. И това само за добив на битумен нефт. След рафинирането на нефта до крайни продукти, този показател пада дори и до 3:1.

Високата консумация на енергия за добив прави петролните компании едни от най-големите емитери на въглероден диоксид в света. Очаква се поради тази причина до 2020 г. генерираните от Канада парникови газове да нараснат с до 15%, въпреки заложените цели за намаляване им с 80% до 2050 г.

Дори да се приложи технология за улавяне на генерираните емисии на парникови газове и отвеждането им за съхранение, това ще намали количеството им с 30 до 50%, което не е достатъчно, за да постигне Канада своите дългосрочни цели за намаляване на парниковите газове.

Произведените петролни продукти от нефтени пясъци, от друга страна, е много вероятно да не отговарят на новите Нисковъглеродни стандарти за горивата в САЩ, Канада и Европа. В момента тези петролни продукти отделят с около 12% повече емисии на парникови газове, в сравнение с конвенционалния бензин.

Ако се приеме да се плащат офсетни такси за по-високото ниво на емитиране на въглероден диоксид, това ще доведе по покачване на цената на барел петрол с още 11.40 долара.

А и все пак, политиката на развитите държави е да се насърчават инвестициите в ниско въглеродни източници на енергия.

Употребата на вода е другият голям проблем за добива на петрол от нефтените пясъци. За добив на само един барел петрол са необходими четири барела вода. Отклоняването на големи количества вода от реките, комбинирано с климатичните промени, може съвсем скоро да доведе до водна криза в региона.

Рекултивацията на нарушените терени от добива и необходимостта от третиране на отпадъчните води са другите важни въпроси, пряко свързани с добива на петрол. Бореалните гори в района на добива са силно фрагментирани и превърнати в лунен пейзаж. Един от най-чистите райони в света в момента се превръща в опасна за здравето на хората среда.

До средата на 2009 г. над 530 квадратни километра гори са унищожени, за да може да се добиват нефтени пясъци. Около 600 000 тона седименти са прехвърлени в хвостохранилища, разположени на 13 000 хектара. Най-лошото е, че тази огромна токсична маса от вода, пясък, нефт, органика, соли и тежки метали продължава да нараства. Досега, за 40 години експлоатация на находищата, нито едно хвостохранилище не е напълно рекултивирано.

Превозните средства в Европа стават по-екологични, но хората и товарите пътуват все по надалече, което пак води до увеличаване на общите емисии

Докладът на ЕАОС „Към ресурсоефективна транспорта система” е годишен доклад по механизма на ЕАОС за отчитане състоянието на околната среда и транспорта (ТЕРМ). Той мониторира прогреса и ефективността на усилията за интегриране на транспортните и екологични стратегии.

Въз основа анализа на дългосрочните тенденции в развитието на транспорта, в новия доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) се отправя призив за по-ясна визия за развитие на Европейския транспорт до 2050 г. и за политики за постигането й.

В Доклада е направен подробен анализ на въздействието на транспорта върху околната среда, на базата на 40 показателя. Заключенията са, че за периода 1997-2007 г. има значително подобрение по отношение на замърсяването на въздуха и сериозни притеснения относно увеличаването на дела на емисиите на парникови газове от транспорта.

Мнението на професор Жаклин МакГлейд, изпълнителен директор на ЕАОС е, че през последните 10 години, ние сме се концентрирали в подобряването на мобилността. Но в същото време, разделяме емисиите от транспорта от икономическия растеж. Днес можем да видим, че мащабните инвестиции в транспортната инфраструктура са ни позволили да пътуваме по-надалеч, за да посрещнем всекидневните си нужди, но това не е довело до намаляване на времето, което сме изложени на високи шумови нива, задръствания и замърсяване на въздуха. В бъдеще би трябвало да се фокусираме не само върху начините на пътуване, но и върху причините, поради които хората избират да пътуват. Това е важно, защото в крайна сметка, мобилността е пряко свързана с качеството ни на живот.

Транспортът, включително международната авиация и корабоплаването, е отговорен за около една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС. За разлика от някои сектори, като цяло влиянието на транспорта върху околната среда остава тясно свързано с икономическия растеж.

Основните заключения и констатирани тенденции в Доклада за транспорта на ЕАОС са:

1. Товарният транспорт нараства малко по-бързо от икономиката. Автомобилният и въздушният транспорт са отчели най-голям растеж за периода 1997-2007 г., съответно 43% и 35%. Делът на железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, като процент от общия транспорт, намалява през този период.

2. Настоящото забавяне на икономическия растеж е довело до намаляване на общия обем на транспортираните стоки и хора, но се очаква, веднага след започване на икономическия растеж, транспортът да възвърне растежа си.

3. Транспортът на хора продължава да расте, но по-бавно отколкото икономиката. Пътуванията с въздушен транспорт в ЕС остават най-бързо развиващият се транспортен сектор, с растеж от 48% между 1997 и 2007 г. Пътуването с автомобил остава доминиращият тип транспорт, отговорен за 72% от изминатите километри в ЕС.

4. В страните от Европейското икономическо пространство емисиите на парникови газове от транспорта (без да се отчита международната авиация и морския транспорт), са нараснали с 28% за периода 1990 - 2007 г и в момента представляват 19% от общото количество емисии.

5. Въпреки намаляването на емисиите на замърсяващи вещества в атмосферата през 2007 г., автомобилният транспорт остава най-големия емитер на азотни оксиди и втория най-голям емитер на прах.

6. Между тридесет и двете страни, членки на Европейското икономическо пространство, единствено Германия и Швеция имат шанс до 2010 г. да постигнат заложените си цели за използване на биогорива.

7. Транспортният трафик остава най-големият източник на шумово замърсяване. Броят на хората, изложени на наднормени шумови нива, дори и през нощта, се очаква да продължи да расте, въпреки ефективното прилагане на политики за намаляване на шумовото замърсяване.

Доклади на TERM се публикуват от 2000 г. и предоставят информация от основно значение за развитието на политиките на ЕС. Докладът цели да обхване всички 27 страни, членки на ЕС.

МОСВ съобщава, че съгласно разпоредбите на чл. 12, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, са изготвени проекти на заповеди за обявяване на седем защитени зони за опазване на дивите птици

Зоните са:

- защитeна зона „Варненско-Белославско езеро ”, с идентификационен код BG0000191, разположена в землищата на с. Разделна, гр. Белослав, с. Езерово, с. Страшимирово, община Белослав, област Варна, гр. Варна, с. Константиново, с. Тополи, с. Казашко, с. Звездица, община Варна, област Варна, гр. Девня, община Девня, област Варна;

- защитена зона „Западен Балкан”, с идентификационен код BG0002002, разположена в землищата на гр. Белоградчик, с. Боровица, с. Гранитово, с. Граничак, с. Дъбравка, с. Крачимир, с. Ошане, с. Праужда, с. Пролазница, с. Раяновци, с. Салаш, с. Сливовник, с. Стакевци, с. Струиндол, с. Чифлик, община Белоградчик, област Видин, с. Бела, с. Върбовчец, с. Орешец, с. Яньовец, община Димово, област Видин, с. Подгоре, с. Раковица, община Макреш, област Видин, с. Гюргич, с. Плешивец, община Ружинци, област Видин, с. Върбово, с. Горни Лом, с. Долни Лом, с. Протопопинци, с. Репляна, с. Средогрив, с. Търговище, с. Чупрене, община Чупрене, област Видин, гр. Берковица, с. Бързия, с. Котеновци, с. Черешовица, община Берковица, област Монтана, гр. Вършец, с. Горна Бела речка, с. Спанчевци, община Вършец, област Монтана, с. Видлица, с. Гаврил Геново, с. Говежда, с. Горно Церовене, с. Дива Слатина, с. Дълги дел, с. Каменна Рикса, с. Копиловци, с. Чемиш, община Георги Дамяново, област Монтана, с. Белотинци, с. Винище, с. Горна Вереница, с. Долна Вереница, кв. Живовци, с. Смоляновци, община Монтана, област Монтана, с. Белимел, с. Горна Ковачица, с. Горна Лука, с. Железна, с. Мартиново, с. Митровци, с. Превала, с. Челюстница, гр. Чипровци, община Чипровци, област Монтана, гр. Годеч, с. Бърля, с. Гинци, с. Комщица, община Годеч, област София, с. Губислав, с. Дружево, с. Заноге, община Своге, област София;

- защитeна зона „Камчийска планина”, с идентификационен код BG0002044, разположена в землищата на гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с. Дюлино, с. Попович, с. Самотино, община Бяла, област Варна, с. Приселци, с. Раковсково, с. Козница, гр.Обзор, община Несебър, област Бургас, с. Козичино, община Поморие, област Бургас, с. Струя, с. Соколец, с. Заимчево, с. Добромир, с. Билка, с. Снежа, с. Дропла, с. Каравельово, с. Вишна, с. Просеник, с. Речица, с. Ясеново, с. Дъскотна, с. Рожден, с. Мрежичко, с. Каменяк, с. Трънак, с. Рудина, с. Припек, с. Средна махала, с. Топчийско, с. Добра поляна, община Руен, област Бургас, с. Булаир, с. Бърдарево, с. Голица, с. Горен чифлик, с. Гроздьово, гр. Долни чифлик, с. Кривини, с. Ново Оряхово, с. Пчелник, с. Рудник, с. Солник, с. Старо Оряхово, с. Шкорпиловци, с. Юнец, община Долни чифлик, област Варна, с. Аспарухово, с. Дебелец, с. Сава, с. Цонево, община Дългопол, област Варна;

- защитена зона „Комплекс Камчия”, с идентификационен код BG0002045, разположена в землищата на с. Близнаци, с. Дъбравино, с. Круша, с. Китка, с. Равна гора, с. Садово, община Аврен, област Варна, с. Венелин, с. Горен чифлик, с. Гроздьово, гр. Долни чифлик, с. Ново Оряхово, с. Нова Шипка, с. Пчелник, с. Старо Оряхово, с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна;

- защитена зона „Средна гора”, с идентификационен код BG0002054, разположена в землищата на с. Оборище, гр. Панагюрище, с. Поибрене, община Панагюрище, област Пазарджик, гр. Селча, община Селча, област Пазарджик, с. Богдан, с. Каравелово, с. Климент, гр. Клисура, с. Розино, с. Слатина, община Карлово, област Пловдив, с. Красново, с. Кръстевич, с. Мътеница, с. Старосел, гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, с. Антон, община Антон, област София, гр. Златица, с. Карлиево, с. Петрич, община Златица, област София, гр. Копривщица, община Копривщица, област София, с. Бенковски, община Мирково, област София, с. Душанци, гр. Пирдоп, община Пирдоп, област София, с. Чавдар, община Чавдар, област София, с. Челопеч, община Челопеч, област София;

- защитена зона „Галата”, с идентификационен код BG0002060, разположена в землищата на с. Приселци, с. Близнаци, община Аврен, област Варна, и гр. Варна, община Варна, област Варна;

- защитена зона „Батова”, с идентификационен код BG0002082, разположена в землищата на с. Аксаково, с. Въглен, с. Генерал Кантарджиево, с. Долище, с. Изворско, с. Кичево, с. Климентово, с. Куманово, с. Любен Каравелово, с. Новаково, с. Орешак, с. Осеново, с. Яребична, община Аксаково, област Варна, гр. Варна, с. Каменар, р-н Владислав Варненчик, община Варна, област Варна, с. Кранево, с. Ляхово, с. Оброчище, с. Рогачево, с. Храброво, с. Църква, община Балчик, област Добрич, с. Батово, с. Дебрене, с. Одърци, с. Прилеп, с. Соколник, с. Стожер, община Добрич, област Добрич.

Пълният текст на всяка една от проекто-заповедите е публикуван на Интернет страницата на Министерство на околната среда и водите - http://www.moew.government.bg и е на разположение в административната сграда на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), както следва:

- за защитeни зони BG0000191 „Варненско-Белославско езеро”, BG0002045 „Комплекс Камчия”, BG0002060 „Галата” и BG0002082 „Батова, в РИОСВ Варна (гр. Варна, ул. „Ян Палах” № 4);

- за защитeна зона BG0002044 „Камчийска планина”, в РИОСВ Варна (гр. Варна, ул. „Ян Палах” № 4) и РИОСВ - Бургас (гр. Бургас, к-с „Лазур”, ул. „Перущица” № 67, ет.3, пк.219);

- за защитена зона BG0002054 „Средна гора”, в РИОСВ - София (гр. София, Цар Борис ІІІ № 136), РИОСВ - Пловдив (гр. Пловдив, бул. „Марица” №122) и РИОСВ - Пазарджик (гр. Пазарджик, ул. „Ген. Гурко” № 3, ет. 4, п.к. 220);

- за защитена зона BG0002002 „Западен Балкан”, в РИОСВ - София (гр. София, „Цар Борис ІІІ” № 136) и РИОСВ – Монтана (гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек” № 4, етаж 3).

В едномесечен срок заинтересованите лица могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, възражения и предложения относно посочените в проектите на заповеди забрани и ограничения на дейности.